Скъпи Приятели,
Храбри Кнут-Хамсунци,

Най-лесното бе да се подчиним на партийната команда. Все едно не сме го правили и друг път. Когато, например, на седесарите им се наложи да гласуват за субекта с картонче в ДС Минко Герджиков, тъмносините трябваше да се оправдаваме защо ДСБ гласува против плоския данък, и всички вкупом сме пускали вот за миришещия на кисело зеле и марксисъм-ленизъм Желю Желев.

Да продължаваме да следваме обаче подобно поведение, на иначе стабилно развития в психологията на българския избирател поданически вот, е обида за хората, които имат активно гражданско самосъзнание и добре развита политическа култура.

Обида за нас, консерваторите и християндемократите. Затова предпочитам да оставя казионно ориентираното гласуване за провинциалния манталитет на социалистите, които гласуват „за” проклетата си тричленна абревиатура, но не упражняват правото си на глас „поради”.

Подобен акт на „избиране”, без последното да е белязано от разсъдъчната скала на антитезисната диалектика, е действие наизуст. Не е възможен рационалният вот, пък и емоционалният такъв вече не е оправдан, когато той намира основания в небрежно поникналата брада на този или онзи лидер. Ако преди сме гласували инстинктивно, бе поради романтизма на нашия антикомунизъм. И днес продължаваме да бъдем антикомунисти, защото това е въпрос на историческа правдина. Но днес просто вече не сме същите романтици.

Нищо общо с принципността в политиката няма и поведението, за което навремето са се шегували, че „всяка крива линия, която е успоредна на линията на Партията, е права линия” (тавтологията е по оригинал на острия социалистически гений). Затова ми е трудно да асимилирам подкрепата на Синята коалиция за кандидата за кмет на София Йорданка Фандъкова.

Но ние, храбри Кнут-Хамсунци, не сме програмираните комунисти, чието електорално поведение техните демагози дирижираха както си пожелаят, че да гласуваме априори за който и да е!

Затова нашето несъгласие за подкрепата на кандидата на ГЕРБ Йорданка Фандъкова е по своето естество костовистко. Да, инициирането на нашата facebook група „Кнут Хамсун за кмет на София” е също толкова костовистки акт, колкото бе и онова „От Тато до Гоце – винаги верен на Партията”, чийто референт бе Бойко Борисов. Така както именно костовистки постъпи самият Иван Костов, когато се разбунтува срещу статуквото в СДС и създаде Демократи за силна България. Тогава ние предпочетохме „духа” пред „тялото”, вървейки против собствения си инстинкт за самосъхранение. Но кой се самозаблуждава сега, че човек, „вкусил” от резонността на духа, ще спре отново взора си върху „тялото”?

Но не може да не уважаваме СДС, понеже ние всички първо бяхме седесари, преди да станем после каквито и да е. И не можем да уважаваме седесарите, които станаха царисти, а днес са гербери. Но да размахаме пръст срещу СДС означава по-скоро да бръкнем в собственото си око, отколкото да накривим шапката на който и да е. Понеже именно в школовката на СДС поставихме онези високи морални императиви, според които червеното завинаги се превърна в пейоратив. Затова и може би се научихме да разпознаваме винаги този цвят, независимо дали той изскачаше от нечия биография, злободневен дъх или, дори, манталитет.

Затова ми е трудно да повярвам на пропагандния плакат „ДЕСНИ, ГЕРБ, ДСБ, СДС – гласуваме с №6” ( районен кандидат за кмет от ГЕРБ в столицата). „Десни” и „ГЕРБ” е оксиморон. А целият замисъл на това пано е обидно-елементарен, понеже подценява критичния капацитет на десния избирател. Едва ли някой извън Бойко-Борисовата партия смята, че подобна фалшива екстериоризация на иначе висока идеологическа принципност (задрасканото „Леви” и „БСП”) ще мотивира някой от нас да пусне бюлетина със същата тази 6-ца.

И ние няма да го направим, именно поради това, че сме задраскали отдавна и веднъж за винаги „левичарството” въобще, но никога не сме се заблуждавали, че това може да стане, когато гласуваме за други леви. Това е все едно някой от съ-председателите на Синята коалиция утре да ни помоли йезуитски да гласуваме по някакъв повод и за Гоце. Така както Любен Дилов-син направи, когато Волен Сидеров се изправи на балотаж срещу Георги Седефчов Първанов.

Но това пропагандно платно е достатъчно красноречиво само по себе си. Факт е, съвременната политика е покупко-продажба на евтина визия. Аргументите за избор на политическото представителство се крият във вратовръзките на политиците, но не и в самите тях. Лозунгите са станали сами по себе си самодостатъчни аргументи, притъпявайки способността за критичност в електората.

Затова едва ли някой от нас се съмнява в победата на Йорданка Фандъкова, чийто основен аргумент в задаващата се надпревара ще бъде тежката/мъжката/косматата десница на Бойко Борисов, положена на рамото й.

На предстоящите избори за кмет на София ние, консерваторите и християндемократите, няма да сме победители. Но няма да ни видите и сред загубилите, понеже не сме участвали в надпреварата изобщо. Във всички случай обаче ще можем да съхраним ясното съзнание за достойнството си, че когато е трябвало и както сме могли, сме избирали принципно и спрямо собствения си вкус за политическо благоприличие.

И че за целта дори, въпреки възпитанието си, нарушихме покоя на един норвежки писател.


снимка: http://www.freewebs.com