За Ницше по скайп

[23.6.2009 г. 15:42:11] New-Born: ами това за войната..дали наистина тя е най-добрата изява на волята за власт [23.6.2009 г. 15:42:41] New-Born: и дали наистина трябва да се мине през война, за да стигнеш до свръхчовек и до някакви промени [23.6.2009 г. 15:42:51] KMetternich: и според теб? [23.6.2009 г. 15:43:30] New-Born: ами има някаква логика. но трябва да е война на всички с/у всички, което ни връща към Хобс, ако не се лъжа?

[23.6.2009 г. 15:43:44] KMetternich: да
[23.6.2009 г. 15:43:49] New-Born: в смисъл.. ако е война на някакво ниво, пак има ниво, което не е засегнато от нея
[23.6.2009 г. 15:44:02] New-Born: следователно дори и след войната, незасегнатите ще си бъдат закърнели
 [23.6.2009 г. 15:44:18] KMetternich: ама що не ми дискутираш принципа
[23.6.2009 г. 15:44:32] KMetternich: а си се хванала с проблеми по техническата организация на принципа
 [23.6.2009 г. 15:44:59] New-Born: какво значи да ти дискутирам принципа според теб?
[23.6.2009 г. 15:45:05] KMetternich: идеята
[23.6.2009 г. 15:45:07] KMetternich: самата идея
[23.6.2009 г. 15:45:11] New-Born: дали съм съгласна с нея ли?
[23.6.2009 г. 15:45:18] KMetternich: а не въпроса за начина и възможността за реализацията й
[23.6.2009 г. 15:45:21] KMetternich: да
 [23.6.2009 г. 15:46:16] New-Born: ами аз съм си пацифист и не приемам войната. Но ако наистина се гони този свръхчовек, определено има смисъл в идеята
[23.6.2009 г. 15:46:30] New-Born: но не съм много сигурна дали именно войната е най-добрата изява на тази воля за власт
[23.6.2009 г. 15:46:53] New-Born: може да имаш много други желания, стоящи зад една война..и пак се отклонява фокуса от свръхчовека
[23.6.2009 г. 15:47:01] New-Born: стигаме до мутация, но не и до свръхчовека
[23.6.2009 г. 15:47:19] New-Born: самият Ницше според мен подхожда идеализирано
[23.6.2009 г. 15:47:36] New-Born: преди тва плюе просвещението и др. преди него, че възхваляват идеалния свят
[23.6.2009 г. 15:48:15] New-Born: а самия той като че ли се губи в идеализъм, очаквайки, че войната ще е израз именно на тази воля за власт, след което ще се стигне логично до споменатия свръхчовек. А в това прозира наивитет
[23.6.2009 г. 15:48:47] KMetternich: гери войната не е панацеята
[23.6.2009 г. 15:48:56] KMetternich: против човека
[23.6.2009 г. 15:49:02] KMetternich: за създаването на свръх
[23.6.2009 г. 15:49:03] KMetternich: ..
[23.6.2009 г. 15:49:11] KMetternich: смисъл прекалено си се втренчила във войната
[23.6.2009 г. 15:49:20] KMetternich: тя е просто едно от възможните средства
[23.6.2009 г. 15:49:31] KMetternich: тя е прекалено външен, физически метод
[23.6.2009 г. 15:49:39] KMetternich: за преодоляване на стадния ни инстинкт
[23.6.2009 г. 15:49:50] KMetternich: самият бунт срещу просвещението трябва да се извърши в душата
[23.6.2009 г. 15:49:56] KMetternich: там е истинската промяна и прелом
[23.6.2009 г. 15:50:00] KMetternich: от човек към свръхчовек
[23.6.2009 г. 15:50:35] KMetternich: и създаването на свръхчовека е процес, а не еднократен напън, перманенто превъзмогване на човешкото

[23.6.2009 г. 15:50:39] New-Born: добре де, а като в душите на всички се извърши тази промяна (в идеален случай), нали пак става стадо от свръххора??
 [23.6.2009 г. 15:51:07] KMetternich: тогава ще е стадо в количествен смисъл - демек че са много
[23.6.2009 г. 15:51:16] KMetternich: а не в качествен- че са овце
[23.6.2009 г. 15:51:24] New-Born: защо? кое ти го гарантира?
[23.6.2009 г. 15:51:40] KMetternich: освен това, ако не се лъжа , ницше казваше че не много хора ще успеят да стигнат до свръхчовека, но тук може и да те лъжа вече
[23.6.2009 г. 15:51:53] KMetternich: не схващам
[23.6.2009 г. 15:51:55] KMetternich: въпроса ти
[23.6.2009 г. 15:52:05] KMetternich: имаме стадо от свръх хора и?
[23.6.2009 г. 15:52:13] New-Born: ами пак е стадо?
[23.6.2009 г. 15:52:18] KMetternich: в количествен смисъл!!
[23.6.2009 г. 15:52:30] New-Born: ама питам кое гарантира, че няма да бъде и в качествен??
[23.6.2009 г. 15:52:41] KMetternich: едно е да имаш тълпа (набутана маса хора) друго е да имаш тълпа от Заратустровци!
[23.6.2009 г. 15:52:55] KMetternich: ема налииии се извършва тая промяна
[23.6.2009 г. 15:53:11] KMetternich: човека е превъзмогнал човешкото и е станал свръх - ето ти един заратустра
[23.6.2009 г. 15:53:20] New-Born: ама ето, добре- в единия случай имаш тълпа, която се подчинява на църква, религия и т.н. В др. случай имаш тълпа, която НЕ СЕ подчинява
[23.6.2009 г. 15:53:24] New-Born: но все имаш лайтмотив
[23.6.2009 г. 15:53:32] KMetternich: не всяка църква и религия, а само тази, която толерира чисто човешките мотиви
[23.6.2009 г. 15:53:32] New-Born: за мен това превръща дори и свръххората в тълпа
 [23.6.2009 г. 15:54:17] New-Born: да, да, ОК
[23.6.2009 г. 15:54:26] New-Born: това е нюанс
[23.6.2009 г. 15:54:28] KMetternich: добре
[23.6.2009 г. 15:54:29] KMetternich: и пак
[23.6.2009 г. 15:54:32] KMetternich: се връщаме на горното
[23.6.2009 г. 15:54:56] KMetternich: че те са тълпа в количествен смисъл, а не в качествен в смисъл на аморфна база от безлични хора
[23.6.2009 г. 15:55:13] New-Born: а кое им е ЛИЧНОТО?
[23.6.2009 г. 15:55:20] KMetternich: абее
[23.6.2009 г. 15:55:47] KMetternich: целият процес на възпитаване на свръхчовешкото е преди всичко един процес на крайна индивидуализация! Личното се отстоява с всеки дъх!
[23.6.2009 г. 15:55:58] KMetternich: крещящата дистинкция – едните са стадото – другите са свръхчовека
 [23.6.2009 г. 15:56:15] New-Born: ама в момента, в който имаш 1000 свръхчовека и 1 нормален човек?
[23.6.2009 г. 15:56:16] New-Born: кой е стадото?
[23.6.2009 г. 15:56:24] KMetternich: абе ти
[23.6.2009 г. 15:56:29] KMetternich: четеш ли кво ти пиша бе
 [23.6.2009 г. 15:56:34] New-Born: да, чета :D
[23.6.2009 г. 15:56:38] KMetternich: гледай са
[23.6.2009 г. 15:57:14] KMetternich: имаш тълпа ХОРА - те са тълпа поради
1) качествен смисъл - те са овце
2) количествен смисъл - те са много овце
[23.6.2009 г. 15:57:42] KMetternich: имаш тълпа свръхчовеци - те са:
1) тълпа в количествен смисъл - много свръхчовеци
2 )в качествен НЕ СА!, щото един заратустра е превъзмогнал човешкото, овчето
[23.6.2009 г. 15:58:34] New-Born: добре, като толкова добре си го представяш, на практика в какво точно се състои тази крайна индивидуализация и способност да се откроиш като личност, за да избегнеш да бъдеш част от тълпата в качествен смисъл
[23.6.2009 г. 15:58:41] New-Born: КАКВО точно правиш?
[23.6.2009 г. 15:59:05] KMetternich: перманентен процес на превъзмогване на човешкото за сметка на изграждане на свръхчовешкото
[23.6.2009 г. 15:59:23] KMetternich: превъзмогване на болката, страха, омразата
[23.6.2009 г. 15:59:38] KMetternich: възпитаване на висота на духа, който е отвъд болката и страха
[23.6.2009 г. 15:59:46] New-Born: ? що за глупости, това е невъзможно. ако някой ти отреже ръката, ще те боли
[23.6.2009 г. 16:00:03] KMetternich: за да кажеш гери
[23.6.2009 г. 16:00:05] KMetternich: че човек не може
[23.6.2009 г. 16:00:08] KMetternich: да превъзмогне болката
[23.6.2009 г. 16:00:10] KMetternich: и страха
[23.6.2009 г. 16:00:17] KMetternich: означава че ти го приравняваш към животните
[23.6.2009 г. 16:00:20] New-Born: ама не ти говоря за превъзмогване
[23.6.2009 г. 16:00:39] New-Born: Мартине, ето, направи първата крачка към свръхчовека и не си затваряй очите като кихаш
[23.6.2009 г. 16:00:42] KMetternich: което е една крайно гнусно-материалистическа концепция, която лишава човека от неговата морална, нравствена и метафизическа тежест
[23.6.2009 г. 16:00:44] KMetternich: което ми е противно
[23.6.2009 г. 16:00:46] KMetternich: и аз излизам
[23.6.2009 г. 16:00:48] KMetternich: от дебата ;)
[23.6.2009 г. 16:00:49] New-Born: говоря ти за елементарните физически нужди?
[23.6.2009 г. 16:00:49] KMetternich: :)
[23.6.2009 г. 16:00:57] New-Born: не сери, за да бъдеш свръхчовек!
[23.6.2009 г. 16:01:07] New-Born: превъзмогвай го
[23.6.2009 г. 16:01:25] New-Born: да, ОК, звучи добре. НО пак ми прозира идеализмът!
[23.6.2009 г. 16:01:35] KMetternich: гери ти ще сереш щото си създадена с дупка в гъза
[23.6.2009 г. 16:01:39] KMetternich: ти явно разбираш човешкото
[23.6.2009 г. 16:01:42] KMetternich: в предимно
[23.6.2009 г. 16:01:47] KMetternich: натуралистичен смисъл
[23.6.2009 г. 16:01:50] KMetternich: сране, ядене
[23.6.2009 г. 16:01:51] KMetternich: пиакене
[23.6.2009 г. 16:01:52] New-Born: не, говоря ти за елементарното- за болката
[23.6.2009 г. 16:01:54] KMetternich: оригване
[23.6.2009 г. 16:02:00] New-Born: не ми обяснявай как разбирам човека :)
[23.6.2009 г. 16:02:04] KMetternich: което пак ме довежда до горния извод
[23.6.2009 г. 16:02:09] KMetternich: че си възпитана материалистически
 [23.6.2009 г. 16:02:18] New-Born: ?
[23.6.2009 г. 16:02:33] New-Born: ами значи ти е доста грешен извода :)
 [23.6.2009 г. 16:03:26] New-Born: в момента просто се опитах да си го представя на практика..според мен има такива хора, достигнали до това извисяване на духа, превъзмогването на болката и т.н.
[23.6.2009 г. 16:03:33] KMetternich: има да
[23.6.2009 г. 16:03:42] KMetternich: той е станал свръхчовек
[23.6.2009 г. 16:03:45] New-Born: ами да, ама ТИ би ли могъл да го направиш?
[23.6.2009 г. 16:03:59] New-Born: нали се имаш за нематериалистически поданик..
[23.6.2009 г. 16:04:00] KMetternich: ама ницше никъде не ти казва
[23.6.2009 г. 16:04:02] New-Born: защо не си съумял
[23.6.2009 г. 16:04:08] KMetternich: че тъпият и алтав копач на ниви
[23.6.2009 г. 16:04:12] KMetternich: ще успее да го направи
[23.6.2009 г. 16:04:15] KMetternich: ще успеят малцина
[23.6.2009 г. 16:04:16] New-Born: е ти такъв ли си?
[23.6.2009 г. 16:04:20] KMetternich: и да не съм такъв
[23.6.2009 г. 16:04:25] KMetternich: явно не съм и онакъв
[23.6.2009 г. 16:04:26] KMetternich: че да успея
[23.6.2009 г. 16:04:47] KMetternich: макар че ницше има една друга концепция а именно че винаги средния елемент ще оцелее
[23.6.2009 г. 16:04:48] KMetternich: нито най уминя
[23.6.2009 г. 16:04:51] KMetternich: нито най тъпия
[23.6.2009 г. 16:05:00] KMetternich: политията на аристотел - средната форма на управление
[23.6.2009 г. 16:05:16] KMetternich: има противоречия в него
[23.6.2009 г. 16:05:17] New-Born: да, ОК, съгласна съм. ама на ТЕБ кое ти пречи да го направиш?
[23.6.2009 г. 16:05:41] KMetternich: явно недостатъчния капитал и актив на духовност, воля и нравствена сила
[23.6.2009 г. 16:05:56] New-Born: а ти за кои хора мислиш, че са го постигнали??
[23.6.2009 г. 16:06:04] KMetternich: това че са малко
[23.6.2009 г. 16:06:06] KMetternich: не значи че ги няма
[23.6.2009 г. 16:06:12] New-Born: е добре де, за кои се сещаш :)
[23.6.2009 г. 16:06:17] KMetternich: не ме карай
[23.6.2009 г. 16:06:20] New-Born: аз в някаква степен за будистите
[23.6.2009 г. 16:06:21] New-Born: се сещам
[23.6.2009 г. 16:06:21] KMetternich: това не е важно
[23.6.2009 г. 16:07:00] New-Born: напротив, е.. тук може да се намесва това, че на всекиму според климата ;)
[23.6.2009 г. 16:07:08] KMetternich: монтескьо
[23.6.2009 г. 16:07:10] New-Born: климата-най-елементарно казано
[23.6.2009 г. 16:07:10] New-Born: да
[23.6.2009 г. 16:07:12] New-Born: :)
[23.6.2009 г. 16:07:17] KMetternich: основния дух на държавата
[23.6.2009 г. 16:07:50] New-Born: еми ето го..ако ти сам за себе си , на фона на твоя климати си свръхчовек?
[23.6.2009 г. 16:09:00] New-Born: това имах предвид с идеализирането- дори и Ницше ти слага норматив за свръхчовека..подчиняване на неговото разбиране. А примерно ТИ може да си стигнал до максималната фаза на свръхчовека за дадения ни климат
[23.6.2009 г. 16:11:44] KMetternich: ницше
[23.6.2009 г. 16:11:47] KMetternich: ще протестира
[23.6.2009 г. 16:12:35] KMetternich: щото по тази логика ти му слагаш един външен критерии – „основния дух на държавата”! а държавата, не забравяй, за ницше е най студеното от вс животни. от къф зор той ще приеме насериозно този външен критерии?
[23.6.2009 г. 16:12:48] New-Born: къде съм казала държава?
[23.6.2009 г. 16:12:52] New-Born: казах климат
[23.6.2009 г. 16:12:55] KMetternich: основния дух/климат
[23.6.2009 г. 16:13:05] KMetternich: това са традициите, обичаите и тн
[23.6.2009 г. 16:13:12] KMetternich: на монтескьо
[23.6.2009 г. 16:13:19] KMetternich: който казва "основния дух на държавата"
[23.6.2009 г. 16:13:23] KMetternich: ако не се лъжа
[23.6.2009 г. 16:13:35] New-Born: ами значи Ницше иска да бягаш от този дух/климат
[23.6.2009 г. 16:13:58] KMetternich: да бяга дотолкова доколкото той му пречи на свръхчовека!
[23.6.2009 г. 16:14:03] New-Born: но ти може да си избягал достатъчно за дадената среда, в която си?
[23.6.2009 г. 16:14:07] KMetternich: гледай са :
[23.6.2009 г. 16:14:24] KMetternich: за да е основен ОСНОВЕН дух, или дадена среда, за да е СРЕДА, както пишеш
[23.6.2009 г. 16:14:44] KMetternich: трябва да почива на конвенционалния принцип -т.е да е максимално общоприет, на принципа на мнозинството
[23.6.2009 г. 16:14:50] KMetternich: ето тук вече заратустра замахва с чука
[23.6.2009 г. 16:14:53] KMetternich: и те фраска
[23.6.2009 г. 16:14:56] KMetternich: !
[23.6.2009 г. 16:15:07] New-Born: ок бе, кое ти пречи на теб да се наречеш свръхчовек?
[23.6.2009 г. 16:15:15] New-Born: ако изпъкваш от това мнозинство
[23.6.2009 г. 16:15:15] KMetternich: ясното съзнание че не съм
[23.6.2009 г. 16:15:21] KMetternich: хаха
[23.6.2009 г. 16:15:24] KMetternich: мнозинството не е критерии
[23.6.2009 г. 16:15:35] New-Born: защото?? не изпълняваш-точка 3 от упътване за свръхчовека!
[23.6.2009 г. 16:15:42] KMetternich: мнозинството неговите разбирания и принципи трябва да се отричат, а не да се съревноваваш с тях
[23.6.2009 г. 16:15:47] New-Born: еми именно де?
[23.6.2009 г. 16:15:49] New-Born: ти ги отричаш
[23.6.2009 г. 16:15:50] KMetternich: коя е точка 3?
[23.6.2009 г. 16:15:54] New-Born: примерно казах
 [23.6.2009 г. 16:16:05] New-Born: че НИцше се опитва да ти даде рецепта??
[23.6.2009 г. 16:16:10] KMetternich: :D
[23.6.2009 г. 16:16:13] New-Born: 10=-те стъпкли към свръхчовека!
[23.6.2009 г. 16:16:15] New-Born: което е безумие
[23.6.2009 г. 16:16:26] KMetternich: т.е ти си против рецептите?
[23.6.2009 г. 16:16:37] New-Born: ами да?
[23.6.2009 г. 16:16:41] KMetternich: всяка една философска система е рецепта
[23.6.2009 г. 16:16:46] New-Born: ако искам да съм свръхчовек, от какъв зор ще му ги следвам?
[23.6.2009 г. 16:16:54] New-Born: примерно само щото не съм НАД болката
[23.6.2009 г. 16:16:57] KMetternich: да това
[23.6.2009 г. 16:16:58] New-Born: и като ми дойде цикъла се свивам
[23.6.2009 г. 16:16:59] KMetternich: е ницшеанска идея
[23.6.2009 г. 16:17:00] New-Born: кво?
[23.6.2009 г. 16:17:02] KMetternich: да не се подчиняваш
[23.6.2009 г. 16:17:06] KMetternich: на измислените кумири
[23.6.2009 г. 16:17:06] KMetternich: ето
 [23.6.2009 г. 16:17:12] KMetternich: ти отричаш ницше по ницшеански
[23.6.2009 г. 16:17:13] KMetternich: :)
 [23.6.2009 г. 16:17:39] New-Born: ооо ницшеанка ли съм :D

MT. Можех да спестя някои "образности" по аргументацияа и на двама ни, но с оглед на това, че става дума за Ницше, козметичната стилистична редакция би била някак не на място:) Дискусиите в скайп си имат и своето предимство от живите такива. Щото по нет-а няма как да направиш нещо, за което после да съжаляваш. Примерно да накърниш физическата цялост на опонента си или той твоята. :) Бтв, това е разговорът със съкращения. 

Между Хобс и Лок:

Политолози нищят хомосексуализма

В синхрон с изтънчената си природа, младата политоложка New Born се нагърби с непопулярната роля на апологет на хомосексуалистите, може би виждайки в това поредната идеалистична кауза, за която си струва да се бориш. По думите й несправедливото отношение към хомосексуалистите е „част от престъпленията на омраза на база сексуалност”. „Докога обществото ще реагира агресивно срещу "цветните" хора, а ще си затваря очите за това, че спортисти и мафиоти се кандидатират за депутати?”, адресира младата дама питането си към аудиторията.
В своя отговор моя милост посочи, че никога не е подкрепял „престъпленията на омраза на база сексуалност”. „ Това, което неподкрепям, е институционализирането на природните аномалии, както евентуално ще стане, ако бъде вкарана в законодателния ни орган партия (бел. Р.- „Зелените”), подкрепяща сексуалното инакомислие”, възразих на своята опонентка. Добавих също, че приемам „цветността” на хората в рамките на благоприличния вкус.
Впоследствие именно последната ми реплика срещна възраженията на Aru, според когото благоприличния вкус е „едно голямо нищо незначещо нещо. Или още по-точно - некореспондиращо с реалността”.
В разгара на дебата посочих и своите скрупули относно организацията на гей-парадите. Последното нарекох „парадна екстериоризация на половата шизофрения”, което обаче веднага бе посрещнато от New Born като опит за терминологична дисперсия на дискутирания проблем. „По какъв начин именно подобен парад, организиран с разрешението на съответните институции, би могъл да Ви притесни?”, бях запитан на свой ред. Кореспондиращо с финото си чувството за хумор, New Born дори си позволи дидактично да ми сподели, че „човек не прихваща "цветност", ако участниците в гей-парада минат покрай него или под прозореца му”.
„Не намирате ли неформалният „парад” на наркомани и пияници за доста по-отблъскващ?”, постави нов въпрос тя.
„Порочна ви е логиката, възразих аз, тъй като по този начин вие поставяте едно зло и оправдавате наличието ново такова, на базата на първото”.
( В течение на разгарящия се дебат си позволих провокативни импликации относно „сексуалната широкоскроеност” на иначе до болка уважаваната от мен колежка New Born, вследствие на което тя излезе от дискусията, а аз в Skype бях наречен „въздух под налягане”, постовете ми „простотия”, коментарите ми бяха клалифицирани като „просташки” и финално бях измерен като „въздух под налягане, на който иначе не му пречи да има големите претенции”)
В официалната дискусия обаче бе ред да се включи и Fredman. Той на свой ред посочи редица неудобства като затварянето на улиците, които причинява организацията на гей-парадите. Неодобрение в него поражда и „експлицитното парадиране със сексуалните изкривявания”. „Иначе съм съгласен, че всеки може сам в душата и дома си да изпитва влечение към мъже, жени, животни и тн.”, заключи той.
В този момент dance4life форсира дебата, давайки му по-личностна конкретика, запитвайки New Born дали ако някой ден последната има дете-гей, би го подкрепила.
„А ти какво ще направиш на нейно място?”, възроптя Aru на свой ред. „Ще се отречеш ли от него или му кажеш „Сине, не бъди гей?”, защити джентълменски младият политолог своята по-зряла ( бел.ред - последното е евфeмизъм на „стара”) колежка. Самият Aru реши да придаде допълнителна дълбочина на дебата, уверявайки участниците в него, че там, където гейовете не могат да се разхождат свободно по улиците, то „на същото място са скрити някъде и жертвите на домашно насилие, абортиралите на 14-16 и т.н.”
Aru допълни, че така или иначе „пошлата сексуалност си върви с всичка сила”. По думите му има два варианта да се противодейства на всичко това: „Единият е да ги забраним всичките, другият е да не се правим излишно на моралисти и ксенофоби”.
„Когато не се дава публичност и важност на мероприятия (гей-паради), шанса да се получи подобна извратеност намалява драстично”, отвърна dance4life. Последният засегна и ролята на социума в подобни случаи, тъй като „ е много важна средата около теб и въобще самата обстановка, в която израстваш”. След което пък той реши да вметне никому ненужната информация, че докато е бил в САЩ, „единият ми шеф беше гей и имах колеги цветнокожи”. Всички вкупом, вярвам, си отдъхнахме, когато международникът ( единият от малкото взели участие в дебата не-политолози) уточни, че споменава последното, за да докаже собствената си толерантност при общуването с такива субекти.
Влезлият с гръм и трясък в дебата Cambodja ( „хубаво, да си пълнят дупките там”) също възрази относно релевантността на гей-парадите. Според него „парадирането с педерастията си не идва като начин да изразиш себе си, а като налагане на начин на живот”. От пиедестала на най-опитния политолог сред участниците Cambodja посочи, че гей-парадите нарушават един от принципите на либералното светоусещане още от Хобс и Лок, тъй като „ свободата им (бел-р. на хомосексуалистите) пречи на моята свобода”. После пък пак той провокира вниманието на мъжката част от аудиторията, споменавайки нещо за дъщерите леки жени...
Своя реплика към преждеговорящите отправи и neopower, посочвайки, че „сексуалността не е въпрос на избор, а е въпрос на биология и гени, тоест няма как да не искаш или искаш дете гей”. Това твърдение обаче срещна ожесточената съпротива на Fredmen, според когото „точно биологията и гените определят пола, тоест генетично и биологически определеният гей е съответно мъж или жена. Проблема е така да кажем метафизически, тоест това е болна не физически или генетично личност, а болна душа или ако щеш болен дух”. Fredmen допълни, че когато стане дума за хомосексуалистите „съдник би трябвало да е църквата или личният морал, а не лекарите или учените.”
Определяйки мнението на участниците в дебата като „злостни изцепки на фригидни колеги”, думата взе и Hermes. Той разгледа проблема в неговата евентуална футуристичност, посочвайки, „ ще се стигне и до узаконяване на хомосексуалните съжителства, а после на браковете им, а впоследствие и на правото им да осиновяват деца”. По думите му, това е логично, с оглед на опита с проблема на страни като Испания, Холандия, Белгия и др. С констатацията си, че „ вменяването на ненормалност в хомосексуалността трябва да бъде инкримирано” той придаде ударен завършек на защитената от него позиция.
Ако за болшинството участници в дебата темата за хомосексуалността бе въпрос преди всичко на теоретичен спор, то последното може би не важеше за споменатия Hermes. Основания за този си извод видях в това, че въпросният колега се опита лъстито да омилостиви и придума моя милост, обръщайки се към мен в дебата с „ О, милият”. Самият дебат пък приключи, когато аудиторията пренасочи вниманието си към особите на Къци Вапцаров и Лили Иванова.

снимка: homelessmanspeaks.com

Юмрукът на лидера

Случаят БСП.
Въпреки че местната организация на столетницата в Благоевград подреди своята пропорционална лист на базата на легитимността на местните кандидати, Висшият съвет на БСП „пипна” подредбата на имената и тя доби следният вид. На първото място остана говорителят на партията Корнелия Нинова, въпреки че благоевградските социалисти заявиха недвусмислено, че предпочитат да имат на първо място местен човек. На втората позиция е поставен областният управител Владимир Димитров, който иначе бе на седмо място по време на проведеното гласуване на областното заседание на БСП. След него в листата се подрежда Георги Юруков, когото социалистите от областта бяха наредили на четвърто място. Заелият второ място след областното заседание в Благоевград – Тодор Стефанов Иванов от Гоце Делчев пък отиде на четвърто място.
Подобно се оказа и положението в Пазарджик, където централните органи на БСП също „коригираха” избора на местните си членове. Посоченият от социалистите в града за мажоритарен кандидат Ангел Чолаков бе заменен в последния момент от Иво Атанасов. Според представители от структурата в Пазарджик, Иво Атанасов е твърде чужд на проблемите в региона и далеч не е запознат с конюнктурата в града. Местните социалисти поставиха и под въпрос мотивацията на избирателите си в Пазарджик да гласуват за човек със слаба легитимност в областта.

Случаят Атака.
Симпатизантите на Атака в Шумен също осъмнаха с нов водач на пропорционалната си листа. Става дума за лицето Румен Ваташки, който по принцип е областният координатор на партията в Перник, но близките му взаимоотношения с лидера на националистите Волен Сидеров го изстреляха на избираемото място в Шумен. Разбира се, това стана за сметка на местния водач на атакистите Румен Русев. Вследствие на взетото решение отгоре, други двама националисти от листата, Румен Маринов и Иван Стоянов си направиха отвод в знак на протест. Лансирането на хора, чужди на местните организации на Атака, се случва и в София – Област, Пловдив, Хасково, Бургас и Сливен. Вече бившият депутат от партията Митко Димитров дори подаде жалба до ЦИК, аргументирайки се, че тези „парашутисти” са били спуснати еднолично от лидера на партията (или, по-скоро жена му, както твърди депутатът) без за промените да се свиква висшия партиен орган – Централния сбор.


Случаят РЗС.
Лидерът на РЗС-Бургас Георги Иванов бе низвергнат от евентуално попадане в следващия парламент, след като водач на пропорционалната листа за областта се оказа бившият костовист и кандидат за ЕП Димитър Абаджиев. Третото място в листата пък се даде на действащия и в момента общински съветник от Несебър от квотата на Атака Славян Теофилов. Подобно незачитане на гласа на местните структури на РЗС има и в Плевен, в Перник и в Русе.


Случаят СДС.
Особено пословични случаи има в СДС, с оглед на това, че тази партия, още под лидерството на Пламен Юруков, се обяви за ментор на вътрешнопартийната децентрализация и демокрация. Бе въведен впоследствие и прекият вот за избор на лидер. Въпреки подредбата на листите от 24 столичен избирателен район, която бе спечелена от софийския седесар и настоящ главен секретар на партията Иван Сотиров, последният бе еднолично изместен от водачеството за сметката на лидера на сините Мартин Димитров. От СДС-София веднага реагираха, като заявиха, че този акт е фактическо нарушение на решенията на НС на партията и се заканиха да свикат ново заседание на управленския орган.
Още по-емблематичен се оказва и примерът в Русе, където местните седесари определиха за водач на листата си Румен Христов, който бе и основният конкурент на Мартин Димитров на вътрешнопартийния вот за председател на СДС. Румен Христов обаче бе изместен от Михаил Михайлов, а за мажоритарен кандидат им бе натрапен бившият атакист Христо Попов.
Водачеството в Пловдив пък бе предоставено на Димо Гяуров, който преди това дори не се бе явил като кандидат на вътрешнопартийния вот в местната организация, а бе такъв във Варна.



Извод: Нито един от тези конкретни случаи не може да се тълкува еднозначно. От една страна всеки централен орган на партията има правото да извършва промени от посочения род (освен тези организации, които изрично не го забраняват в уставите си), с оглед на общата си компетенция и визия за развитието и актуалното положение на партията си. Това е вярно за случаите, когато те не се оказват евфемизми на обикновената шуробаджанащина, каквито са обикновено сюжетите при „Атака” и „РЗС”. Въпреки това и двамата кандидати за НС, споменати по-горе и издигнати от въпросните две партии - Румен Русев и Георги Иванов, са хора с достатъчно съмнителна репутация, за да си заслужат дискредитирането от партийните листи.
Що се касае до случая в СДС, той е логичен на поетия прокостовистки курс на партията, понеже Румен Христов, сочен освен всичко друго и за човек на ДПС, бе един от основните противници на съюзяването с ДСБ. С оглед на последното, низвергването му е релевантно на политическата конюнктура в СДС. Изместването на третото място на Иван Сотиров и отишлият на 5-а позиция шеф на СДС – София Борислав Бориславов в листата на 24 софийски избирателен регион също попадат под действията, обуславяни от вече посочената логика, тъй като те също са едни от несъгласните с коалиционната политика на сините. Случаят БСП пък е най-маргинален по две причини. Първата е, че далеч не става дума за ключови региони за партията. Втората, поданическата политическа култура на социалистите като електорат позволява подобен род вмешателства „отгоре”.

снимка - www.sodahead.com

Електорално: Ощипа ли Янев СДС?

Появата и упоритото лансиране на Яне Янев, преименувал преди години неговото Национално сдружение БЗНС на "Ред, законност и справедливост", имат за цел създаването на поредния фантом вдясно, който да разконцентрира дясномислещия избирател и да разпилее вота му.

Смятам, че екстравагантната особа на бившия земеделец бе отгледана старателно, за да дублира фигурата на Бойко Борисов, така че електоралната разлика между ГЕРБ и БСП да не бъде толкова голяма в навечерието изборите за ЕП и национален парламент.

В своя поведенчески манталитет Яне Янев очевидно трябва да дублира простодушието и непретенциозността на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Яне обаче прилича по скоро на по-ранния Борисов, онзи, който още не се бе институционализирал във властта, затова пък максимално харесван именно поради лъхащата си първичност. Впоследствие неглижарския Борисов образ се разви, яхнал популистката вълна, и от официалното преобразуване на ГЕРБ от гражданско сдружение в партия той стана най-популярният политик.


Ако поведенчески Яне оприличава ранния Борисов, то реториката на бившия земеделец наподобява заряда на романтичните клетви, произнасяни по митингите на СДС в началото на 90-те. Яне често говори приповдигнато, анатемосва пампозно "комунистите", така както го правеха Георги Марков и Петър Берон навремето (и двамата с картончета от ДС, вторият и кандидат за президент, издигнат от „РЗС”). В жестикулациите му пък има нещо и от истеричността на Сидеровата поза и нагон.

Това, което обаче ме интересува в този текст, е дали съществуващият административен конфликт в СДС, за който вече сме писали (www.kmetternich.blogspot.com), успя да разконцентрира част от избирателите на синята партия, така че те да отидат към „РЗС”. Именно в тази насока работи и самият Яне Янев, когато приюти отцепилите се от СДС депутати, създавайки своя собствена парламентарна група и обяви, че ще създаде улеснена процедура за приемане в членство на седесари в партията си.

Затова се връщам към конкретния подтик на настоящите редове, а именно да установим дали упоритото лансиране на Яне Янев успя да придърпа част от избирателите на СДС, вследствие на съществуващия административен конфликт в синята партия между старото и новото ръководство. За целта съм привел резултатите на СДС от изборите за ЕП през настоящата година (в лицето на Синята коалиция), както и тези на „РЗС”, сравнявайки ги с резултатите на споменатите партии, успоредно с тези на ДСБ на вота за евроизбори през 2007. Долу са изброени част от структурите на СДС, в които съществуваше споменатия административен конфликт и съответно са потенциално огнище на електорален прилив към РЗС от СДС.


Избори за ЕП

Варна
2009

Ред, законност и справедливост 7880 - 4.51%
Синята Коалиция 12108 - 6.93%

2007
Ред, законност и справедливост 489 - 0.38%
Демократи за силна България 5798 - 4.47%
Съюз на демократичните сили 6382 - 4.92%


Велико Търново
2009
"Ред, законност и справедливост" 6750 - 7.57%
" Синята Коалиция " 5940 - 6.66%

2007
Ред, законност и справедливост 486 - 0.74%
Демократи за силна България 2166 - 3.31%
Съюз на демократичните сили 3559 - 5.43%

Кърджали
2009
"Ред, законност и справедливост" 733 - 1.09%
"Синята Коалиция " 975 - 1.44%

2007
Ред, законност и справедливост 116 – 0,17%
Демократи за силна България 438 - 0.64%
Съюз на демократичните сили 542 - 0.80%

Добрич
2009
"Ред, законност и справедливост" 3072 - 4.28%
"Синята Коалиция" 3040 - 4.23%

2007
Ред, законност и справедливост 299 - 0.48%
Демократи за силна България 1647 - 2.65%
Съюз на демократичните сили 1726 - 2.78%

Кюстендил
2009
"Ред, законност и справедливост" 2600 - 5.67%
"Синята Коалиция" 3339 - 7.28%

2007
Ред, законност и справедливост 180 - 0.57%
Демократи за силна България 1307 - 4.11%
Съюз на демократичните сили 1906 - 5.99%

Плевен
(Този град е даден в противовес на логиката на останалите, които са споменати. В Плевен не само че не е имало конфликт в местната структура на СДС, но и тя се отличава с чудесното си разбирателство с тази на ДСБ.)

2009
"Ред, законност и справедливост" 4793 - 4.95%
"Синята коалиция " 8360 - 8.64%

2007
Ред, законност и справедливост 407 - 0.58%
Демократи за силна България 2206 - 3.13%
Съюз на демократичните сили 3977 - 5.64%


В Смолян (3,40 за РЗС срещу 4.42 за Синята Коалиция), Хасково ( 3.89 за РЗС срещу 4.03 за Синята Коалиция) и Шумен ( 3.90 за РЗС срещу 3,11 за Синята коалиция) получените резултати за формациите са почти еднакви.

Първият извод от горепосочените данни, който се набива на очи, макар и да не се отнася до целта на това изложение, е този, че подкрепата към Яне Янев и „РЗС” в рамките на две години се е увеличила в пъти повече ( до 15-пъти)! Както изглежда обаче, това не става за сметка на електоралната подкрепа за СДС (в рамките на Синята Коалиция). В зоната на най-тежкия административен конфликт за СДС (Велико Търново) „РЗС” има с около 800 гласа повече от Синята Коалиция, която, от своя страна, пада от 5940 гласа ( СДС + ДСБ през 2007) до 5725 през 2009 г. Трябва да уточним, че макар и малка, разликата е пословична, с оглед на това, че в Синята Коалиция участват освен двете бастиони парти и още 3 (Обединени земеделци на Мозер, БСДП и РДП. Разбира се, далеч съм от мисълта да придавам излишна електорална тежест на споменатите точкови организации. Освен това и избирателната активност е по-голяма на тазгодишните избори). Разбира се, за загубата на споменатите гласове от Синята коалиция може да има множество причини, извън наличието на РЗС като алтернативен политически избор.

Подобно е положението и в Добрич, където Синята коалиция губи 333 гласа, сравнение със сумарното представяне на СДС и ДСБ преди две години. В останалите градове, като цяло броят гласували за СДС и ДСБ, поотделно през 2007 и заедно тази година, се запазва като в Кюстендил, например, дори и се покачва с малко.

Следователно трябва да разтълкуваме и от къде идват тези 15% гласове в повече, които Синята коалиция обяви като равносметка от провелите се два избора за ЕП. Първо, този допълнителен електорален актив идва от по-голямата избирателна активност в страната на тазгодишните избори (37.49%), за разлика от тези през 2007 (28.60%). Второ, допълнителните гласове се акумулират от мотивацията на онези структури на СДС в страната, които избраха Мартин Димитров за лидер на вътрешнопартийните си избор и не работиха против представянето на Синята коалиция през 2009. Достатъчно пословично е това, че СДС загуби електорални позиции, макар и малки, именно в неподкрепилите Мартин Димитров за нов лидер на СДС структури на партията като тези в Русе, Велико Търново и Варна. Трето, в някаква степен разликата от около 28 000 в повече в сумарния актив на Синята Коалиция се обособява и от наличието на 3-те, макар и маргинални, партии в коалиционния формат ( Обединени земеделци, БСДП и РДП) . Все пак трябва да споменем, че подобен момент имаше и през 2007 година, когато „Гергьовден” подкрепи листата на СДС за вота. Четвърто, ситуацията в град Плевен е еталонна за пример, в който седесарите и тъмносините повишиха акумулирания за тях вот вследствие на традициите на добро партньорство между структурите на двете партии.

Допълнителни съображения и фактори, които са влияли и на двата вота могат да се добавят впоследствие. Далеч съм от мисълта, че изтъкнатите такива са изчерпателни. Засега обаче може да заключим, че Яне Янев не е успял да пробие електорално за сметка на СДС. От друга страна обаче, ни се натрапва и изводът, че „синият ренесанс” на традиционната десница все още не се е състоял. Естествено, този текст цели по-скоро да отвори дискусия по темата, отколкото да налага собствените си изводи.

снимка - http://www.capital.bg/

Above&Beyond вдигнаха високо летвата в "Ялта"

Англичанинът Jono и финландецът Paavo от базираната в Обединеното кралство група
Above&Beyond (заедно с Tony McGuinness) вдигнаха високо летвата на родната транс сцена с техния удaрен гиг в събота срещу неделя в столичния клуб "Ялта"!

Триото от Above&Beyond се отличава със стабилните си позиции в световното транс общество като това се възнаграждава от феновете им, които ги класираха на 4-то място миналата година в най-популярната класация за най-добър диджей, провеждана от британското списание DJ Mag. Там Jono Grant, Tony McGuiness and Paavo Siljamäki се
наредиха непосредствено зад монополизиралите първите три места Армин ван Бюрен, Тиесто и Пол ван Дайк. Ако има обаче пролука в повтарящия се топ 3 на световните диджей в класацията, каквато направи през 2007 година прогресив силата John Digweed, то това най-вероятно ще бъде пробивът на триото, носещо метафизическото име Above&Beyond!

Партито на групата пред родната сцена бе част от тяхната световна клубна обиколка, на която промотират траковете на последния им албум „Oceanlab – Rmixed”, направен в колаборация с вокалът на Justine Suissa.

Изключително характерният звук на Oceanlab, високоскоростен транс кик плюс извисяващият се глас на Джъстин, доминира и в саунд-а на групата в сета им пред българските клъбъри. Резонно траклистът им изобилстваше и от парчета на техния лейбъл Anjunabeats, сред които греят диджеи и продуценти като Menno de Jong (също забил в "Ялта" през април месец тая година), Daniel Kandi, Andy Moor, Signalrunners и др.

Отначало с по-лек и мелодичен кик, приближаващ се по-скоро към прогресив звученето, Jono и Paavo постепенно ускориха оборотите във въпросната нощ и започнаха да "замерят" аудиторията си със суров транс, какъвто бе характерен от преди няколко години, когато прогресив вълната все още не бе удавила напълно стила.

Макар и да не достигнаха до грубоватостите на тех-транса на техния колега Пол ван Дайк, миксирал в Зимния дворец навръх Великден тази година, триото демонстрира класа и характер в звука си.

Нямаше как вечерта да мине без техни продукции като Sirens of the seа, On a Good Day, Satellite, No One on Earth, Can't Sleep, а на Good for me, спечелила първото място за трак номер 1 от слушателите на най-популярното радиошоу за транс и прогресив A State of Trance през 2006, Paavo размаха Ipod-a си, на който бе пуснал клип на своето малко дете.

Еуфорията на диджеите и аудиторията се сливаше в едно като често Аbove&Beyond намаляваха умишлено недотам оптимално настроената за транс звучене аудио система на Ялта, за да може пеенето и възгласите на феновете да запълнят клуба и да направят напълно конгениална атмосферата.

Един от пиковете бе и завъртеният трак на немските продуценти Кyau and Аlbert - hooked on infinity, който има потенциала да бъде един от хитовете на годината и със сигурност ще завоюва достойни места в стандартните радио-класации на TATW и ASOT към края на тазгодишния музикален сезон.

Специален български трибагреник, на който бе изписано от родните фенове " Bulgaria love Above&Beyond", бе подарен на диджеите. Самите те пък раздадоха сигурно над 100 автографа и се снимаха с феновете си на пулта, а впоследствие и в лятната градина на клуба.

снимка - http://www.websound.eu/

329

Не, тук не става дума за 300-те спартанци, които се потят по време на ожесточената битка при Термопилите в Древна Гърция, срещу настъпващите перси. Тук иде реч за един друг „филм”, в чийто развой поставеният в дискомфортно положение не се оказва крал Леонидас, а вторият в листата на Синята Коалиция за евроизборите Светослав Малинов, който бе от квотата на ДСБ.

В „329” няма въоръжена тежко персийска армия, няма го и персийския император Ксеркс I. По-опасната армия, тази на тъпоумните американски режисьори и сценаристи, също не е налице. Липсва и съветникът по въпросите на културата и изкуствата на иранския президент Махмуд Ахмадинежад, Джавад Шамкадри, който шизофренично да опищи света с претенциите си към продукцията на Warner Brothers „300”, обвинявайки я в насочена срещи Иран “културна агресия и историческа фалшификация”.

„329 е сюжет, в който основна роля има купуването и трансферирането (отстъпването, отдаването назаем) на гласове. Дадена партия, чисто хипотетично, да речем ДПС, разполага с определен брой васали, наречени избиратели, които „пускат” вот, а не гласуват ( тъй като гласуването е граждански акт, който изисква наличието на макар и минимална представа за политиките и политическото, както и наличието на свободна воля за избиране на една от въпросните политики, за сметка на другите). Гласуването е активна гражданска позиция, докато „пускането” на вот е като всяко друго „пускане” – т.е ти отдаваш себе си на чужд човек, който може да се разпорежда с теб както пожелае и от субект ставаш обект на действието. Затова ще нарека тези люде, делегирали собственото си право да избират своето политическо представителство на чужди хора, „пускачи”. Тези пускачи са своеобразен капитал на дадени партии, като споменатата ДПС и различните ромски организации. Те са един пасивен ресурс, който освен да обслужва дадена партия, може да бъде предоставян в услуга и на други партии.

„Пускането”, като основно средство за „сближаването” между момчетата и момичетата, има подкупващо и приласкаващо значение във вихрещото им се въображение, но в политиката „пускането” е вредно. Не защото може да хванеш някоя компрометиращата те полова „красота”, а защото от паразит, концентриран в половите органи, се превръщаш сам в бацил, разяждащ организма на гражданското общество. 

Затова Светослав Малинов има право да се чувства ощетен. Защото вторият представител в ЕП от Синята Коалиция и първи такъв на ДСБ, възпитаник на Йоркширската политологична общност, стана жертва преди всичко на тези отглеждани, култивирани и отстъпвани „пускачи”. Т.е тези, които ДПС, спрямо логиката на собствения си интерес, зае на НДСВ и „Лидер”. По този начин електоралната разликата между спечелилото два мандата за ЕП НДСВ и останалата с един (поне до приемането на Лисабонския договор) Синя Коалиция стана точно 329 гласа, по данни на ЦИКЕП при 100% обработени изборни протоколи. Тъй като успехът на НДСВ едва ли може да се обясни само със силната мажоритарна кандидатура на Меглена Кунева. Която, междувпрочем, бе използвана в заблуждаването на потенциалните избиратели на жълтата партия да гласуват за нея като водач на листата им, въпреки че впоследствие стана ясно, че самата Кунева като действащ еврокомисар може да отстъпи своето евродепутатско място на третия в списъка. Тук е уместно да се попитаме дали избирателите на НДСВ се чувстват „леко” излъгани и дали са гласували за Станимир Илчев?

Но нека да не бъда голословен. Как да си обясним следните данни, изнесени от засегнатите в случая представители на Синята коалиция, спрямо които излиза, че навсякъде, където ДПС е намалило своите гласове, тези за НДСВ и "Лидер” са се покачили. Така например в Шумен ДПС губи 5300 гласа, докато „Лидер” печели 2600, а НДСВ – с 1780 гласа. В София – област (където областният управител е от ДПС), НДСВ от 2600 гласа на евроизборите през 2007 г., качва на 5200, а ДПС от 5200 –става 1300. Положението в Добрич не е много по-различно - ДПС губи 3344 гласа, а НДСВ качва с 2500.

Как да си обясним и високият процент, който партия „Лидер” получава в градовете, където създателят й Христо Ковачки развива своя бизнес? Формацията на съмнителния бизнесмен е трета политическа сила в Перник с цели 14.29 на сто след ГЕРБ и КБ. В Кюстендил пък има 15.71%, нареждайки се отново на трето място след КБ и ГЕРБ. В силния за ДПС Благоевград „Лидер” придърпва цели 6.30. За сравнение, в този чувствителен за ВМРО регион, воеводите печелят 5.12 и то под формата Коалиция „Напред”.

Има обаче и нещо общо между „300” и „329”. И това са повсеместните фалшификации. И ако за тези в „329” вече стана дума, то например в „300” персите не са били 2 600 000 души, както твърди Херодот, а около 150 000-210 000 души, поне според съвременните му колеги историци. Така както и спартанците не са били 300, а около1000, заедно с подкрепленията им. 

И ако от дистанцията на времето е трудно да се прецени колко точно са били срещналите се в Термополите гърци и перси, взаимно таящи определено количество задни мисли едни към други, то ръчното преброяване на пуснатите бюлетини за българските евроизбори 2009, както поискаха от Синята Коалиция от ЦИКЕП, изглежда напълно възможно. От ЦИКЕП обаче пратиха случая на Конституционния съд. Както знаем, СДС има известен опит в ходенето по съдилищата този политически сезон, така че това вече е въпрос на рутина за Синята Коалиция.

Да се чуди човек как през 480 г. пр. Хр. гърци и перси са се „разбирали” без ЦИКЕП и КС.

снимка -  ffox.fccf.net

 Когато Биг Мак изпи кафето 

Всеки втори консерватор в САЩ предпочита региона, в който живее, да има повече МакДоналдс. Това посочва проучване на Pew Research Center, направено през месец Октомври миналата година и цитирано в дежурния политически доклад за месец март 2009 на консервативния тинк-танк American Enterprise Institute.

За сравнение, всеки трети американски либерал отдава предпочитанието си към консумирането на продуктите на най-известната верига за бързо хранене. В национален мащаб обаче с пиетета си към пържените храни и Биг Мак, който се е утвърдил като най-прочутото изделие на МакДоналдс, консерваторите са по близо до нагласите на средностатистическите си съграждани, отколкото либералите. Това именно показва фактът, че 43% от американците въобще предпочитат да консумират Биг Мак и пържени картофки.

В неравната битка за хранително-вкусовите предпочитания на консерваторите най-прочутият сандвич в света побеждава не кой да е, а кафето. Ако арабите от Близкия Изток и околовръст знаеха, че именно Биг Мак е слабото място на сеещите военни конфликти в региона им американски републиканци, сигурно навремето техните предци нямаше да се специализират в търговията и разпространението на освежителната напитка, а щяха да отварят вериги за бързо хапване. Така днес може би нямаше да им се налага да снабдяват с оръжие заедно с Русия радикалните ислямисти и по този начин да подклаждат американско-ислямския конфликт. 

Но да се върнем към кафето като основен конкурентен продукт на Биг Мак в менюто на политически ангажираните американци. Почти два пъти по-малко (28%) от консерваторите в САЩ отдават предпочитанието си на веригите за кафе Starbucks, които обаче намират далеч по-голямата си клиентела сред либералите (46%). 

„To inspire and nurture the human spirit— one person, one cup, and one neighborhood at a time” – този лозунг на най-популярната американска верига за кафе обаче не може да вдъхнови иначе патетичните консерватори. С предпочитанието си към поглъщането на мазнини, последните като че ли затвърждават характерния образ на американеца – закръглен традиционалист, понеже МакДоналдс си е нещо интимно близко в светогледа на жителите на САЩ, редом с църквата и бейзбола. Що за консерватор би бил всеки един такъв, ако не харесваше дори един от изброените фактори?

В комплект с повечкото килограми обаче върви и лентяйският начин на живот. Едва ли в подобен грях можем да обвиним съвременните неоконсерватори, повечето от които постигнали с упорит труд значимо финансово състояние. Но в американската народопсихология образът на тексаския феодал, който се припича на слънце, от което единствената му закрила е наклонената каубойска шапка, докато чернокожите работят по имението му, е тясно свързан именно с облика на републиканеца. Последният пък днес явно след инкасираните загуби на изборите за президент и Конгрес е намерил в лицето на високо-калоричните храни странен начин да поддържа осанката си „забележима”. 

Резонно е в такъв случай да попитаме: Мистър Ръш Лимбо, колко Биг Мак-а дневно изчезват като жертвоприношение за поддържането на мощната ви осанка? Внимавайте мистър Лимбо, защото Йозеф Сталин ( бел. Ред. – личният му бодигард) може и да ви спасява от физическите посегателства на либералите, но дали той ще ви спаси и от калориите? А кои са по-вредни, конщунстващите либертарианци или водещите до високо кръвно калории, това времето ще покаже.

Джордж Ритзър написа книга „Macdonaldизацията на обществото”, от страниците на която авторът пита „дали като си купуваме поредния сандвич и порция пържени картофки от веригата, си даваме сметка, че ставаме част от системата на Макдонализация”. В какво се изразява тази система според автора? В ефективност, изчисляемост, предвидимост и контрол над социума.

Редица общественици пък говорят за "Макдонализация на културата”, в лицето на което те виждат преди всичко един елементарен американски консумативизъм. 

Империализмът на хранително-вкусовия манталитет на американците завладя и отколешният враг от Студената Война, Русия, където е пълно с консуматори на „Болшой Мак”. Това е руският вариант на американския сандвич, който намира един от най-стабилните си пазари именно в Москва.

Изобщо може ли покупката на един Биг Мак да бъде показателна и за политическа принадлежност на клиента? И дали обезателно консуматорите на телешкото месо, разположено между две хлебчета, и гарнирано с кетчуп са неоконсерватори, а поглъщащите ежедневни порции кофеин са либерали? Подобен подход обаче би бил прекалено ирелевантен. И все пак, най-точното проучване за електоралните нагласи на американците относно техните предпочитания за наследник на Джордж Буш не бяха казионните социологически сондажи, а съотношението на продадените рекламни артикули на Обама спрямо тези на Маккейн. Получи се желязна аксиома, според която Обама би Маккейн с толкова, с колкото и продаде фанелки повече от тези на републиканеца. 

Дали пък светът, успоредно със своята макдонализация, не се и консерватизира (от conservative)?  

Малко вероятно. Все пак, както отбелязва Фреди Грей в The American Conservatives, лидерът на британските консерватори Дейвид Камерън носи кецове „Конвърс”, рецитира Ганди и фокусира вниманието на партията си върху промените на климата.

снимка - http://images.google.bg/

Юридически и структурно-организационни проблеми пред СДС

Колеги, малко претенциозно съм нарекъл настоящата си тема „Предизборните главоболия на СДС и десницата” (бел. ред - това бе оригиналното заглавие, приспособено към темата на кръглата маса) , тъй като в следващите няколко минути ще говорим преди всичко за Съюза на Демократичните Сили. Интересът към тази партия идва не от това, че тя е някакъв значим електорален фактор, за съжаление СДС загуби позициите, които имаше сред дясномислещите хора от близките години. Тази обаче партия провокира вниманието, с оглед на това, че протичащите в момента в нея процеси са не само актуални, но и динамично развиващи се. Нещо повече, оказва се че проблемите на тази маргинализирала се партия са проблеми на българската десница изобщо.
В настоящето изложение ще стане дума първо за съдебните бариери, които пречат и до ден днешен на новото ръководство да бъде юридически вписано като официално такова, което пък, както ще стане дума, лиши СДС от участие на предстоящите Евро-избори със собственото си име. Затова и сравнително сбито, ще проследя ретроспективно как се стигна до това унизително за партията положение. В тази си първа част, текстът сигурно не би провокирал чак толкова вниманието на аудиторията, но фактологията и хронологията на нещата е важна, с оглед на това, че те съответства и коренспондират в конкретни политически действия. 
Впоследствие пък ще се спра на произтеклите от политическите разногласия в партията структурно-организационни дилеми, пред които е изправен и в момента СДС. Ще стане дума и степента на електорална мотивация, с която редовите седесари и техните традиционни симпатизанти ще подходят евентуално в задаващите се изборни дни.


Съдебните неразбории в СДС започнаха на 24 ноември миналата година, когато Софийски Градски Съд (СГС) излезе с решение, че регистрира новия Устав на сините без два негови члена. По-същественият от суспендираните от съда е чл. 43, според който се забранява на участниците от комисията по вътрешните избори и на администрацията на партията да се кандидатират за изборни длъжности, ако не са освободили постовете си най-малко три месеца преди изтичането на законово установения срок за регистрация.  
По закон, Уставът влизаше в сила след 14 дни, т.е на 8 декември. На същата дата обаче постъпи жалба от редови член на СДС, (става дума за Николай Гацев, председател на СДС – Оборище) за това, че магистратите не са уважили въпросните двата члена и са ги отхвърлили. Според Гацев възможността да се кандидатират хора от апарата на партията за изборни длъжности било конфликт на интереси и затова той обжалва невписването на текстовете в Устава от магистратите. Съдът обаче твърдеше, че дискусионните членове са противоконституционни, защото ограничават правото на всеки да избира и да бъде избиран. Това означава, че след подадената жалба регистрацията на Устава се отлагаше за след нови 14 дни.
По този начин организираните на 14 декември избори за председател на СДС се проведоха, въпреки че официално партията нямаше регистриран Устав, който вследствие на внесената жалба бе в процес на юридическо тълкувание. Това накара някои среди от Раковски „134” да заявят, че проведеният първи тур на изборите за лидер на сините, който се състоя на 14 декември, е нелегитимен, както и последвалият го на 21 същия месец балотаж между Мартин Димитров и Румен Христов. Още повече, че решението за изборната дата на първия тур, 14 декември, била определена преди уставът да бъде регистриран окончателно в съда. Припомням ви, колеги, че основният документ на партията, в който са залегнали принципите на организацията, бе гласуван от конференцията на СДС през месец юли миналата година във Велико Търново. Залегналите в него промени бяха инициирани преди всичко от председателстващия партията тогава Пламен Юруков.
От горепосочените аргументи следва и друг, който изтъкват противниците на Мартин Димитров за шеф на партията. Става дума за това, че новият председател на СДС нямал юридическото право да подписва каквито и да е документи от името на организацията, в това число и да сключва коалиции. По думите на самия Мартин Димитров, това не е така, тъй като той разполагал с подписано от бившия председател на СДС Пламен Юруков пълномощно да се ползва с всичките властови прерогативи на лидер. Самият Пламен Юруков като новоизбран лидер на сините действа около 4 месеца с пълномощно, подписано от подалия оставка председател на сините Петър Стоянов. Да се действа с пълномощно не е атестат.
Ресорни юристи посочват, че обект на обжалване пред съда може да представлява само решението на магистратите да отхвърлят дискусионните два члена от устава. Претенции обаче не можели да бъдат предявявани спрямо останалите му разпоредби или към документа като цяло. Нещо повече, провеждащите се междувременно първи и втори тур на изборите са се извършвали по залегналите във вече приетите от съда останали члена на устава на СДС. Получава се така, че партията си избира лидер по процедури, които официално трябвало да бъдат потвърдени от съда, след като последният доуточни статута на отхвърлените първоначално две разпоредби. По този начин изборът на Мартин Димитров за председател на партията се оказва легитимен акт. За това свидетелства и синият юрист Емил Йорданов, който заяви, че Уставът, по който са се провели изборите в СДС, е бил валиден, въпреки че междувременно е бил обжалван пред съда. Юристът опроверга и друг аргумент на противниците на идеята за правомерността на вътрешнопартийните избори, а именно, че вътрешният вот е бил проведен по-рано от фиксираните 45 дни след регистрацията му в съда, каквото условие имало в самия Устав на сините. Според Емил Йорданов обаче, това било максималния период, в който трябвало да бъде назначен вотът, т.е провеждането на избори било възможно и „15 минути след като съдът излезе с решение”. 
Самият Мартин Димитров обвини навремето бившия главен секретар на партията Пламен Радонов, както и екс-шефа на сините Пламен Юруков, за създалите се юридически нередности. Една от възможните версии е, че Пламен Радонов умишлено е забавил внасянето на Устава в съда, с цел при провеждането на изборите за председател на партията Пламен Юруков да се окаже единственият легитимен претендент за поста. Впоследствие обаче самият Юруков не се кандидатира за лидер с мотива, че ударите по него са рефлектирали на имиджа на СДС като цяло. 
Въпреки всичко обаче юридическото тълкувание на Устава на СДС се протаква във времето, минавайки през различни съдебни инстанции . Насроченото на 9 февруари 2009 г. заседание на Върховния Касационен Съд (ВКС) се провали, тъй като призовката на Николай Гацев е отивала до адреса му и се е връщала 6 пъти. Следващото си заседание ВКС насрочи на 16 март., но Гацев представи лично факсово копие за болнични между 13 и 19 март. На поредното заседание, определено за 30 март, явяването му вече е неизбежно, понеже той е заставен от съда да присъства. Колеги, Николай Гацев се явява в съда, но, когато процесът се активизира, той припада.. Докато извиканият медицински екип го транспортира, Гацев се провиквал, че вижда Светлина) Комичното поведение на шефът на клуб Оборище обаче бе обяснено от юристи впоследствие, които поясниха, че ако е искал да провали и това заседание на съда, той е трябвало да падне на земята преди магистратите да обявят, че дават ход на делото по същество.
Когато обаче съдебният процес най-сетне не бива възпрепятстван, на 13 април СГС така или иначе отказа да впише новото ръководство на СДС начело с Мартин Димитров. Магистратите се обосновават с това, че "В нарушение на забраната на чл.25 ал.2 във връзка с чл.25 ал.1 т.З от ЗЮЛНЦ (Закон за юридическите лица с нестопанска цел), Националната конференция на ПП "Съюз на демократичните сили" се подменя с т.н. Национална комисия за провеждане на вътрешно-партийни избори (НКВИ). Тази комисия и нейните структури по места нарушават императива на закона и провеждат никога непровеждани в други политически партии и в ПП"СДС" т.н. вътрешно-партийни избори за председател на ПП"СДС" и членове на НИС при пряко тайно гласуване". По-нататък СГС счита, че „..че с провеждането на т.н. вътрешнопартийни избори се заобикалят правомощията на Върховния орган на партията (Националната конференция). Подменя се императивът за кворум и мнозинство, съгласно чл.27 и чл.29 ал. 1 от ЗЮЛНЦ във връзка с §2 ПЗР (преходните и заключителни разпоредби) на ЗПП (Закона за политическите партии), а с това се избягва възможността за съдебен контрол, съгласно чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ. При провеждането на т.н. вътрешнопартийни избори "анонимността е гарантирана", което обстоятелство никак не е демократично."
В заключение СГС прави следния извод: "Разпоредбите на представения Устав, на основание на който са проведени Първите вътрешнопартийни избори и приети решения на НИС и НС са неясни, неточни и противоречиви. Не дават основание на съда да приеме, че това е устройствен акт на Партия със сериозни политически амбиции".
Парадоксалното в случая е колеги, че в същото време прокурорът по делото се произнесе в подкрепа на регистрацията на новото партийно ръководство, тъй като според него били изпълнени всички изисквания на Закона за политическите партии.
Не е нужно да имаш юридическо образование, за да видиш как в съдебното решение на СГС има имплицитно заложени политически констатации, което е недопустимо за звено на съдебната власт. По този начин излиза, че комисията, избрана от Националния съвет на партията, не е имала право да провежда вътрешнопартийните избори на СДС, защото досега нито една друга партия у нас, видите ли, не си е избирала председателя по подобен начин. Тази процедура обаче е вече един път регистрирана на 10 декември миналата година от същия този съд и по този начин излиза, че той се хваща за нея постфактум след вече утвърдителната си позиция по него. СГС, както вече стана дума, изтъква своите съображения и относно методиката на вътрешно-партийния вот, осъществил се на принципа на тайното гласуване. Според магистратите „анонимното гласуване не е много демократично”. Следващата политическа квалификация на магистратите се съдържа в това, че според тях СДС не е партия със „сериозни намерения”. Неслучайно седесарите възроптяха, че според логиката на подобно становище всички избори в България са невалидни и недемократични, защото пускането на бюлетини в урните е „анонимно”, т.е тайно.
Впоследствие ВКС отмени това решение на Софийския градски съд (СГС), с което бе отказана регистрацията на новото ръководство на СДС с председател Мартин Димитров. Върховните съдии разкритикуваха доводите на градските магистрати срещу законността на избора на Димитров, но в края на акта си са написали, че връщат делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд заради нарушени от последния процедури, т.е поради технически причини. 
Когато делото се върна на СГС обаче заваляха жалби относно състава на съда, от близките до лобито на Пламен Юруков Дора Христова, зам-председател на СДС, Янко Велев, областният управител на СДС – Хасково, вече познатият ни Николай Гацев. Съображенията, които изтъкваха жалбоподателите, касаеха наличието на „конфликт на интереси” ( Действително, колеги, има наличие на такъв, тъй като единият от съдиите е Лидия Иванова – съпруга на на покойния депутат от СДС и вицепремиер Илко Ескенази, а на другия съдия Росица Ковачева, синът й Петър Славов е активист на СДС, кандидат за народен представител и участник във вътрешнопартийните избори).
Впоследствие пък при нов състав на СГС съдия Николай Маджаров отказа да участва в разглеждането на делото, направи си е отвод, което автоматично означаваше, че съставът на СГС трябваше отново да се предефинира на случаен принцип, а самото дело се отлагаше във времето за пореден път. 
  По този начин съдебната регистрация на Мартин Димитров се забави понастоящем с около 5 месеца. Впоследствие пък бившият гл. секретар и най-близък ортак на Пламен Юруков Пламен Радонов внесе документите и депозира 50 хиляди лева, за явяване на СДС с лидер Пламен Юруков самостоятелно на Евро изборите. Съответно ЦИКЕП услужливо ги прие и одобри, но впоследствие ВАС отмени решението на комисията с мотива, че решението на ЦИКЕП е прието в нарушение на устава на НИС на СДС тъй като комисията е трябвало да съобрази, че има решение на НИС на партията от 3 април т.г., с което е постановено, че синята партия ще се яви в коалиция на предстоящите избори, а не самостоятелно. 
 Целият този каламбурник съдебни обструкции доведе основно до две неща. Първото е, че политическия легитимният лидер на СДС Мартин Димитров все още остава юридически нелегитимен. Второ, марката СДС няма да се яви на Евро изборите във формата Синята Коалиция с името си, именно заради юридически нерегистрираното все още ново ръководство на сините. По този начин лобито на Пламен Юруков, което е близко до кръга Христо Бисеров (бивш главен секретар на СДС от времето на Костов, понастоящем острие на ДПС и Ахмед Доган), и което лоби залагаше на кандидатурата на Румен Христов на вътрешно-партийните избори в СДС миналата година, причини куп главоболия на СДС.


  Интересно е да се постави под внимание и корелацията между съдебните обструкции пред Съюза на демократичните сили и възникналите впоследствие организационно-структурни проблеми в него. Смятам, че юридическите проблеми на партията катализираха съществуващото неразбирателство сред нейния политически елит, а не са негови преки причинители. Съдебните обструкции са резултат от несъгласието между различните лобита в СДС относно формата, под който партията ще се яви на Евро и Парламентарните избори. Съдебният конфликтът е апостериорен, а не априорен на политическия.

  Юридическите спънки, пред които бива изправен СДС, рискуват да доведат до сериозна колизия в партията. Съдебните основания са само алиби са легитимирането на алтернативен курс на партията, различен от официално поетия. Същественият въпрос в случая е, дали съществуващия конфликт между политическия елит на СДС ще се превърна и в колизия между избирателите му. Дали от административно, разделението ще стане и електорално. Именно последният вариант крие истинските опасности за СДС, тъй като по този начин партията ще претърпи поредната си електорална рецесия. Основания за последното наблюдаваме и след провелите се местни избори в страната през 2007 година, на които еманципирали се от формата ОДС лица като Яне Янев се легитимираха като самостоятелни политически субекти именно за сметката на и електоралния актив на СДС. 
  От създаването на Демократи за силна България, СДС не познава случай на институционализиране на друг, външен за структурите на партията политически субект, който обаче да разчита на същия електорат. Метафорично казано, тогава двете десни партии заприличаха на двуглав змей с единен торс и електорален търбух. Съответно настоящият конфликт между Пламен Юруков и Мартин Димитров не е еквивалентен на споменатия току що. Днес седесарите оспорват самата марка СДС и поне на този етап, никоя от страните не е афиширала желанието си за формирането на алтернативна партия. Това не означава, че след като една от борещите се фракции не вземе окончателен превес над другата, загубилата такава няма да потърси собствената си реабилитация, създавайки конкурентен политически субект. За подобно развитие обаче, ще е необходим не само финансовия ресурс, но и комплексния капацитет от морални, организационни и интелектуални основания. 
  След афиширането на коалиционния формат СДС-ДСБ опозицията в най-силната дясна посттоталитарна партия експилицра своето съществуване по различен начин. Първият вид несъгласие с поети курс на партията може да бъде наречен вътрешно-институционален. Това е бунтът на лобито около бившия лидер Пламен Юруков, както и бившия главен секретар на партията Пламен Радонов. Чисто хронологически именно този вид опозиционерство първо се онагледи най-яростно пред широката публиката. В негова подкрепа се обявиха впоследствие и редица структури на партията в страната. Характерно за тези опозиционери обаче не е наличието на хомогенна политическа визия за СДС, а общото им негативно отношение към външен на партията субект, Иван Костов. В този смисъл, единодействието в тази фракция е поставено под въпрос, тъй като те демонстрираха синхронен политически акт в отрицаниерто, но липсваше такъв в креативната насока. Това течение в партията обаче няма морална легитимност върху седесарите, въпреки инициираните по времето на председателството на Пламен Юруков демократични промени в СДС, на базата на които бе избран самият Мартин Димитров. Говорейки за този първи вид опозиционерство интерес буди личността на настоящия главен секретар на партията Иван Сотиров. В хронологически план именно той, както и шефът на софийската столична организация Борислав Бориславов оглавяваха в годините подклаждания в СДС антагонизъм към личността на Иван Костов. При кандидатурата си за председател на партията на провелите се в края на миналата година вътрешно-партийни избори именно Иван Сотиров най-явно от всички свои конкуренти наблегна на идеята си, че лидерът на ДСБ е отговорен за настоящето положение на СДС и като такъв на него не можело да се гледа като на потенциален съюзник. Иван Сотиров разчита именно на антикостовисткия вот сред съпартийците си. Отново той, вече назначен от Мартин Димитров за главен секретар на партията, говори на едно от последните заседания на НС близо час, в който продължи линията си на противоборство с тенденциите за сключване на съюз с ДСБ (спомени за 50 пъти „Иван Костов”). Днес обаче Иван Сотиров е напуснал редиците на опозиционерите в СДС, осигурил си е водачеството на седесарската квота за общата листа на Синята коалиция в 24 софийски многомандатен регион и е относително спокоен за бъдещото си присъствие в парламента. Като цяло обаче мотивационната хетерогенност на тази първа, вътрешно-институционална опозиция, я обрича на провал. Още повече, че представителите й бяха масово изключени на последното заседание на НС на партията, което, макар и формално, променя статута им на вътрешно-институционални противници.
  Вторият вид опозиционерство в СДС от вътрешно-институционално премина към външно-институционално противопоставяне на новия лидер на сините Мартин Димитров. Става дума за напусналите ПГ на ОДС Димитър Димитров, Димитър Йорданов, Марио Тагарински и Иван Колчаков, част от които се присъединиха към Яне Янев, който с тяхна помощ успя да формира парламентарна група на собствената си партия. Антикостовизмът също е идентификационен белег за тази група, което я прави конвергенционно близка до първата, вътрешно-институционалната опозиция, към която в началото и споменати депутати принадлежаха. Парадоксалното в случая е, че тези хора, чиято професионална визитка и съ-принадлежност към СДС са пословични, напускайки партията, го направиха с мотиви, близки до онази костовистка формула „духът напуска тялото”. Д-р Иван Колчааков заяви, че не напускал нищо, тъй като вече не съществувало СДС. За представителността на тази група свидетелства и изборния резултат на Марио Тагарински, които бе един от кандидат-председателите на СДС на провелите се вътрешно-партийни избори, но спечели минимален брой гласове.
  Има и трети вид опозиция, която не е замесена пряко с администрацията на партията, чието поведение обаче е най-фундаментално за състоянието на СДС. Тези опозиционери са онази част от традиционния електорат на партията, който по принцип досега е гласувал за сините, но сега не смята да го направи. Става дума за електоралната опозиция, която по своя характер също е външно-институционална за партията, но за разлика от нея, тя не е пряко обвързана с политическия елит и администрация на СДС. Ако на този вид опозиция се вдъхне живот и тя се развие, това означава, че вътрешно-административния конфликт в СДС се е отразил и на електората на партията. Тук дори няма значение дали тези седесари не биха гласували въобще (това е електорална пасивна опозиция), или биха пуснали своя вот, но за друга формация на предстоящите избори (това е активна електорална опозиция). Показателни за последното са излезлите на 10 май резултати на МБМД. Въпреки че не приемам еднозначно данните на тази агенция, известна с тенденциозните си сондажи, все пак достатъчно показателен е рейтингът на Синята коалиция. Според социологическата агенция става дума за 3% популярност, която е намаляла с 2% от нивата си през Април месец, т.е тенденциите за този коалиционен формат са нисходящи. В голяма част от въпросните 3% обаче виждам твърдото ядро на ДСБ. Възможността електората на седесарите да бойкотира общата листа с ДСБ и останалите партии във формата не е никак хипотетична, а напълно реална, тъй като те имат традиции в бойкотирането на гласуването, когато двете партии са се явявали заедно на избори. Такъв бе случаят с общата кандидатура за президент на Неделчо Беронов, когато не много седесари подкрепиха конституционния съдия, а останалите с горчив привкус от наложената им от ДСБ кандидатура се въздържаха от даването на гласа си. За разлика от Синята коалиция, рейтингът на Яне Янев е възходящ и в момента възлиза на 3.5%, сочат социолозите от МБМД. Явно всеки катаклизъм в традиционната десница вдъхва живот на експериментални формати като този на Яне Янев.

  За тези три вида опозиция, които доста условно и импровизирано съм класифицирал като вътрешно и външно-институционална, като последната се дели на административно обвързана с политически субект и неадминистративно обвързания електорат, е характерна липсата на синхрон в действията, както и различната ценностна мотивация в опозиционерството им. Може да звучи тъжно, но шансът на СДС е именно в слабостта на противниците му, а не в неговата собствена монолитност.

  Говорейки за опозицията в десните партии, изкушавам се да направя мимолетна аналогия със съществувалата допреди известно време опозиция в ДСБ. Общото в опозиционерството в СДС и в ДСБ е, че то има дълбоко личностни мотиви. Извод, изключително стряскащ за българската политическа практика, за разлика от европейската, където фракционерството в партиите се мотивира с идеологически причини. Друга обща характеристика е, че опозициите в двете десни партии в страната имат строго латентен характер, което свидетелства за практиката на политическите партии от по-авторитарен тип, със слабо развити демократични принципи. Латентното състояние на недоволство се трансформира в явно когато инакомислещите партийци усетят подкрепа (може да е сред съпартийците им - ПЮ, или социална подкрепа на електората, ББ) или когато прекият им практически интерес бива накърнен (например, поставянето в по-задните редици при реденето на партийните листи за избори). 
  Има и известна разлика в изразяването на недоволството в двете партии. В ДСБ то е строго партикуларно – недоволството си изразяват отделни личности, индивидуално и в процес на различно време - Нено Димов, Димитър Абаджиев, за да се стигне накрая до сумарното напускане на ПГ на ДСБ на д-р Николай Михайлов, Антонела Понева и споменатия вече Нено Димов.
  Струва си да се спомене различната форма, под която отделни политици се разделят със СДС и ДСБ. В случая ще наблегна на конкретната терминология на напускането. Докато при сините, несъгласните с политическото статукво се отцепват, то при ДСБ те просто оттеглят. 
  Отцепването в СДС предполага, че напускането не е самостоятелен акт, лишен от своите собствени основания (т.е в някакъв смисъл напускащите са подкрепяни от някои или нещо в партията или извън нея), докато напускащите ДСБ се оттеглят , т.е ореолът на Иван Костов и монолитността на партията изсмукват резонностна на всеки, решил да загърби каузата, лишават го от основанията му, дискредитират го морално, изцеждат го политически, така че последният да бъде отлюспен, без да му се позволи да придаде някаква легитимност на напускането си. Отцепването е по-болезнено за партията и по-достойно за напускащите, докато при оттеглянето негативизмът се превръща в качество на напускащия, а не на партията. Вярно е и това, че често напускането в СДС е в една или друга степен колективно, докато това при ДСБ е частен акт.  
  Част от сходствата при двете формации идва и от това, че ако има някакви катаклизми сред политическия й елит, то те често се провокират от воденето на коалиционната политика. Днешния Бунт на СДС е несъгласие за коалиция с Иван Костов, така както напусналите преди време десебари се разграничиха от стоплянето на взаимооотношенията с ГЕРБ.
  В същото време един панорамен поглед на състоянието на партийните структури на СДС ще ни помогне да добием представа за организационното му състояние, с което той ще отиде на избори, ако не за Европарламент, както стана ясно впоследствие, то поне за Национален такъв.
  Най-яростният бунт срещу Мартин Димитров и прокостовисткият курс на СДС се разрази в структурите на партията във Велико Търново и Варна. В Морската столица областният председател на партията и депутат от областта Димитър Димитров бе изключен от нея, след като именно под негово ръководство местната организация гласува почти единодушно за явяване на СДС самостоятелно на избори, а не в коалиция с ДСБ (провокация, щото вече има решение). Местните седесари се чувстват и леко ощипани с оглед на това, че спрямо коалиционното споразумение между партиите от формата Синята коалиция първото място на листата се пада на човек от ДСБ (което пък противоречи на тезата на ДИмитров, че разпределението на местата е взависимост от резултатите на партиите). Като цяло макар и не абсолютна, има тенденция в това Мартин Димитров да е дал водачеството на общата им листа с ДСБ на хора на Костов в регионите, където собствената легитимност сред седесарите на новия шеф на СДС е слаба и не е гласувала за него на вътрешно-партийния вот. 
  Структурите във Велико Търново стигнаха дори и още по-далеч. Те бойкотираха вътрешнопартийните избори за подредба на листи за кандидатите на СДС за евро и национален парламент. Председателят на СДС-Велико Търново Димитър Йорданов напуска поста си заради несъгласие с политиката на ръководството на партията. Той бе и един от най-инициативните седесари в искането им на иницииране на вот на недоверие спрямо на председателя на изборният щаб на СДС Найден Зеленогорски (Плевен). Велико Търново, заедно с цялата област, е регионът, в който Мартин Димитров има най-слаба легитимност сред съпартийците си. Достатъчно красноречив е и фактът, че имено от този град бе издигната кандидатурата на основния конкурент на настоящия председател на сините във вътрешнопартийните избори Румен Христов.
  Един от малкото кметове на сините, Петър Паунов, който е градоначалник на Кюстендил и бивш конкурент на Димитров на вътрешния вот в партията, напусна партията, недоволен от поетия й курс.  
  Сред изключените от НС на СДС попадна зам-председателката на партията и лидерка на сините в Кърджали Дора Христова. По нейния път пое и областният председател на СДС от Хасково Янко Велев. Техният колега от Смолян Иван Кънев също се присъедини към тях. Интересното обаче е, че когато последните трима, наред с други низвергнати седесари, сред които и Пламен Юруков, бяха изключени от последното заседание на НС на СДС, то за тяхното изключване гласуваха 62 от членовете, 4-ма се въздържаха, докато останалите 54-ма делегати изобщо не уважиха събранието. Това ни дава ясно сигнал, че това са хора, които не подкрепят настоящия курс на партията. Иван Колчаков, бивш кмет на Пазарджик, който отиде при Яне Янев, изключен бе Марио Тагарински.
  Електоралната мотивация на седесарите да гласуват за формата Синята коалиция е дискусионна и в структурите им в Пловдив и София. Малко след избирането си за лидер на партията, Мартин Димитров отиде специално в града на Тепетата, където е поискал обяснения от местния лидер на сините Николай Караиванов за подкрепата, която местните седесари са оказали на Румен Христов на вътрешнопартийния вот. Все още е възможна смяна на Караиванов. Петър Стоянов, който е с голям авторитет сред местните седесари по обясними причини, също заложи на Румен Христов. Там макар и латентно, напрежението го има.
  Софийските структури на СДС пък са онези от най-праволинейните критици на всяко едно сближаване с ДСБ. Доскоро ментор на тези настроения бе Иван Сотиров, но той бе опитомен от Мартин Димитров, който, натоварвайки го с властови ресурс, т.е правейки го главен секретар, се опитва да го държи под ръка (освен че се опитва да си осигурли и легитимност сред софийските седесари). Освен това скепсисът на Сотиров към общата коалиция с ДСБ и останалите партии понамаля, когато на последния му бе гласувано доверието да води листата на седесарите от 24 многомандатен район в София. Не може да се каже същото за лидера на СДС-София Борислав Бориславов, който продължава да недоволства от задаващата се конюнктура.  
   
  Колеги, представяйки ви целия този текст, в нещо като импровизирани финални думи бих си позволил да направя наистина равносметката, че проблемите на СДС са проблеми пред десницата в страната по принцип. 
  Съдебните обструкции пред Мартин Димитров и сие днес ми приличат на онези, с които навремето НДСВ се сблъска, когато ЦИК отказа на царя да регистрира партията му и тя се яви на изборите под формата на коалиция, чийто мандатоносител бяха двете партийки Партията на българските жени и Движението за национално възраждане "Оборище”.
  Към настояща дата лидерът на сините Мартин Димитров призова симпатизантите си да гласуват за Синята коалиция, въпреки че там няма да намерят абревиатурата СДС официално. Нещо подобно щяха да направят и Гергьовден, земеделците на Личев и ЕНП на Мария Капон, като всички заедно щяха да гласуват за ВМРО, чиято регистрация щеше официално да бъде представена в ЦИК и всичкото това, за да се заобиколи вече несъществуващата 8% бариера.
  В същото време юридически регламентирания лидер на сините Пламен Юруков е в положението на председателя на Демократическата партия Александър Праматарски – т.е той е юридически лидер и притежател на партийна марка, но и не много повече от това.
  Макар и не толкова кърваво, каквото бе разделението на синия електорат при създаването на Демократи за силна България, днес седесари отново напускат, но този път в посока „Ред, законност и справедливост”, така както част от тях вече са инфилтрирани в администрацията на ГЕРБ.
  Темата за предизборните проблеми на СДС и десницата към настояща дата няма как да има заключение. Изложението, което направих, е само моментна панорамна снимка, която утре едва ли ще е актуална вече.  
   

Редакцион -  доклад, изнесен на кръгла маса  "Медии, избори, гражданско общество - българската действителност преди Избори 2009 "