Разговор с Абдулхамид Аалнасер, преподавател в СУ и ВСУ

МТ:Г-н Аалънасер, през юни ще се проведат президентски избори в Иран. Можем ли да очакваме, че кандидатиралият се за държавен глава бивш президент Мохамад Хатами може да обърка плановете на настоящия Махмуд Ахмадинеджад?

На предстоящите президентски избори в Иран ще се проявят две основни политически течения, които са в рамката на сегашното религиозно управление. Едните са консерваторите, които се представляват от настоящия президент на страната Махмуд Ахмадинеджад. Той е подкрепян от духовния водач и военните структури в страната. Втората група, т.нар. либерали (бел. Ред. иранските либерали са с консервативна насоченост, не трябва да се прави аналог с европейския либерал) ще бъдат водени на изборите от предишния президент на Иран Мохамад Хатами, който е по-реформистки настроен. Който и от двамата да спечели обаче, това няма да се отрази радикално на икономическата или външната политика на държавата. Като, разбира се, една от разликите между тях се изразява в това, че Мохамед Хатами би заложил повече на диалога в правенето на политика. 
Двамата конкурента представляват и два различни модела на развитие. Сегашният президент Махмуд Ахмадинеджад изразява позициите на идеалозите на фашизма в Австрия, докато Мохамед Хатами се застъпва за либерализма и антитоталитаризма.

МТ:Възможно ли е Мохамед Хатами да извоюва успех на изборите, имайки предвид цялата държавна машина, която работи за настоящия президент?

Възможен е и подобен вариант. Проблемът на иранската президентска институция се изразява в това, че тя няма реална власт. Истинската власт се намира в ръцете на духовния водач и религиозните институции, които се управляват от него.

МТ:Можем ли да очакваме при избирането на по-либералния кандидат за президент Мохамед Хатами да възникне конфликт между него и аятолаха (религиозния водач)?

Възможно е, да. Но ако възникне такъв конфликт, то той ще доведе до смяна на целия режим. Защото съвместното управление между по-либерален президент и аятолаха прилича на съжителство между два скорпиона в една бутилка. Единият от тях може да изяде другия, но това ще стане на цената на собствения му живот, така че накрая и двата ще са умрат. 

МТ:Скоро се проведоха избори в Израел за национален парламент. Каква коалиция очаквате да бъде сформирана там и евентуално как биха се развили предвид нея иранско-изреалските онтошения?

Единствената изненада на въпросните изборите се оказа появата на "Израел бейтену", водена от Авигдор Либерман, която спечели 15 места в парламента им и се оказа трета политическа сила. Това, на което десницата в Израел отдава голямо значение спрямо заобикалящите я страни, е развитието на ядрената програма на Иран. Затова, ако десните в Израел успеят да формират правителство, а разговорите между новия президент на САЩ Барак Обама и Иран се провалят, е вероятно да се повиши напрежението в иранско-израелските отношения. 


МТ:За да има успех диалогът между Иран и САЩ, какво трябва да бъде направено от страна на Барак Обама?

Новият президент на САЩ има три варианта пред себе си. Първият е да води преговори с Иран, които евентуално да доведат до спирането на ядрената програма на страната. Това обаче е трудно осъществимо като цяло. Втората опция е организирането на разговори, които обаче да бъдат придружавани с оказване на натиск върху Иран. Става дума за политическо и икономическо ембарго. Третата възможност е ограничена военна намеса от страна на САЩ в делата на Иран, която да бъде подпомогната от вътрешната опозиция в страната. 
 Като цяло проблемът между двете страни има няколко измерения. Персийската държава иска да бъде част от вътрешно-политическата архитектура, която се наблюдава сега в Ирак. Освен това настоящият президент на страната Махмуд Ахмадинеджад желае да участва в процеса на изреало-арабския конфлитк, на който иранците придават преди всичко религиозен, а не национален смисъл. От значение е и развитието на ядрената програма в Иран, който чрез нея се опитва да бъде признат като регионална сила в Близкия Изток. Последното пък среща логичната съпротивата на САЩ.

МТ:Каква е вашата собствена оценка за положението в Иран днес?

Иран е многонационална държава, която в това отношение прилича на бивша Югославия. Затова и в страната трудно ще има кохерентни политически партии, тъй като движенията, които възникват, отразяват исканията на различни етноси. Евентуални проблеми за Ирак могат да дойдат от разпадането на държавността именно под напора на тези различни етноси.
Иначе демокрацията в Близкия Изток е възможна, но тя има на тези ширини ясно изразен социален елемент. Необходимо е да се повиши социалния и икономическия статут на хората в региона, за да може постепенно да се премине към по-демократични форми на управление. По този начин разделението на населението по национален статс няма да бъде толкова важно.

МТ:Т.е делението в Иран е на базата на националния признак, а не на религиозния такъв?

Да, абсолютно. Положението не е като това в Ирак по времето на Садам Хюсеин, където имаше основен конфликт между сунити и шиити. В Иран има една религиозна каста, която винаги управлява. Важното е да споменем обаче, че въвеждането на някакъв вид либерализъм в една религиозно тоталитарна държава като Ирак, може да доведе до нейния разпад. Т.е тоталитарният механизъм държи страната в нейната териториална цялост.

МТ:Г-н Аалънасер, антиамериканизмът и антимодернизмът в Ирак обществена нагласа ли са или са по-скоро израз на властите?

Тези усещания са предимно на ниво политически елит. Още повече, че управляващите в Иран се опитват да постигнат някакъв компромис между модернизма и религиозното управление. Например, желаят да имат интернет и телевизия, но не искат да гледат това, което се показва от тях. 
Още повече, иранците си дават ясно сметката, че благодарение на САЩ се дискредитираха конкурентни режими като този в Афганистан и Ирак.


МТ:Ще има ли сблъсък на цивилизации, както предрече Самюел Хънтингтън?

Не мисля, че конфликтът е цивилизационен. Дори и да става въпрос за ценностната система на различните енторелигиозни нации, то това положение има и своите силни социални и политически измерения. Проблемите в Близкия Изток са преди всичко именно социални и политически, които могат да имат и своята религиозна украса, но вътре в себе си, те не са етнорелигиозни. 
От друга страна, иранците по етнически произход са перси, затова те отстояват своята идентичност именно наблягайки и на религиозния признак. Но той не е определящ.

МТ:Добре, но освен религиозния признак, разработването на ядрено оръжие не е ли другият начин, посредством който Иран се опитва да отстоява влиянието си в региона и света?

Една държава е велика, когато гражданите са велики. Ядреното оръжие няма да направи от една държава значима сила, ако самото население вече не е такова. Ядреният потенциал няма смисъл, когато гражданите ти са икономически немощни и съществуват редица пречки, които възпрепятстват тяхното нормално съществуване. 

МТ:Скоро в Иран бе арестуван български шофьор на тир, а впоследствие и обвинен за трафик на наркотици. Можем ли да очакваме, че страната е способна на непредубеден съдебен процес?

Едва ли ако властите в България хванат човек, пренасящ наркотици, ще го черпят със сладолед. Но като приятелска страна, България има шанс да договори освобождението на своя гражданин. Сами разбирате, че ако задържаният бе от друга народност, например еврейска или американска, пред него нямаше да има опцията дипломатически сондажи за измъкването му. Иначе за преноса на над 10 грама наркотик в Ирак ви очаква смъртна присъда.

МТ:Какви са като цяло българо-иранските отношения през последните години?

След влизането в ЕС на България страната ви започна постепенно да се институционализира в структурите на съюза и започна да действа постепенно в негов синхрон. Всичко това е нормално. Активизирането на икономическите отношения между Иран и България може да бъде само от полза за страната ви. Най-големият пример е този, че Иран се очертава за България в условията на енергийната криза като алтернативен източник на енергоресурси. Иранският пазар също представлява място за лансирането на български стоки. 

Едит:

Абдулхамид реагира мнително, когато се опитваме да го снимаме. Разрешава от уважение към екипа ни. Споделя, че на 20 години е емигрирал от Иран. И днес се връща в родината си, но това не става безпроблемно. "Успяваме да се разбираме, по някакъв начин, понякога не толкова гладко, колкото ми се иска", признава докторът по политически науки, когато го питам дали иранските служби не му правят проблем при завръщането си в страната.

ШАБЛОНЪТ "ОБАМА" Е В УСЛУГА НА РУСИЯ

Едва ли някой е смятал, че избирането на Барак Обама за 44-я американски президент засяга само гражданите на САЩ. Редом с новия президент и неговата администрация обаче се натрапват и някои не особено оптимистични изводи. Те като цяло не са свързани със самия Обама, колкото с ефекта от неговата поява на политическата сцена и двете последователни победи, които той извоюва. Първата - срещу съпартийката си от Демократическата партия Хилари Клинтън, и втората - срещу републиканеца от Аризона Джон Маккейн. Това са два успеха, които породиха една еуфорична вълна от идолопоклоничество. Става дума за „Обама-манията” и изобщо за ефекта, който породи чернокожият сенатор от щата Илинойс, оглавяйваки Белия дом.
След като лизна с пламенен език Огнената земя, „Обама-Манията” връхлетя и Европа.
¾ от германците искат да имат свой еквивалент на Обама, сочат данните на немското издание „Щерн”. Вярно е, че именно в Берлин като кандидат-президент афро-американецът държа едночасова реч, но това едва ли е повлияло чак толкова на местното население, че то сега вкупом да си пожелава подобен политик.
В случая нагласите на германците са просто една извадка на това как изобщо Европа гледа на новия американски президент. Като цяло ¾ от населението на Стария континент подкрепяше Обама по време на предизборната му кампания. Въпросът е от какво толкова се впечатли средностатистическият европеец?
Това, което спечели симпатиите в полза на чернокожия сенатор от Илинойс в Европа, е неговият образ. Не самият Барак Обама, а неговите качества, поведение, излъчване и реторика му осигуриха билета за Белия дом. Изграденият образ на Барак Обама се екстериоризира и бе предпочетена като политически продукт пред самия Барак Обама. 
Победата му е завоевание на ореола на низвергнатия чернокож, олицетворяващ „американската мечта” .
Но новият президент на САЩ е преди всичко продукт на медиокрацията, която нивелира умове и изгражда кумири на базата на каноните на политическия маркетинг. В пространството на медиокрацията политиката е сблъсък на визии, не на аргументи. Дебатът става диалектика на визуалното, не на менталното. И затова, когато обикновеният американец, чието съзнание се моделира от TV-образите, вижда в Обама не политик с конкретна програма, а шаблона „Обама”, който е екзотичен и нестандартен. В арената на медиокрацията, битката не е между конкретните кандидати, а между техните PR-и и имиджмейкъра.
Ако Америка е земя на мечтите, то Европа е лоното на разума. Затова и старият континент не може да си позволи лукса да се заплесва по политическите химери, защото има богат и неприятен опит в залитането си по тях. Романтизмът е полезен в леглото, в политиката се иска трезвеност.
Германия, икономическото сърце на ЕС, страната с традиционно най-голям БВП и стокообмен от съюза, не може да се захласва по добри оратори, особено когато последните изразяват политиката си в шаблонни словоформи като тези на Обама. „Промяната, която можем” (слоган срещу Хилари Клинтън) , “Промяната, от която се нуждаем” (слоган срещу Джон Маккейн), „Нов път напред” (в интервю за страна от Близкия Изток), „ред по ред” (за ревизията на федералния бюджет) – това са констатациите, които са предназначени да печелят привърженици, не да правят политика. И това трябва да се знае от всички германци, които толкова еднозначно са си избрали за политически модел 44-ия американски президент. 
  Вярно е, че Долната камара на американския Конгрес одобри обещаната от Обама държавна субсидия от 819 млрд. долара, която най-вероятно ще бъде гласувана и от Сената, но средностатистическият европеец едва ли има представа за това. В неговото съзнание новоизбраният американски президент е антибиотик срещу сковаващите и скучни политически клишета, а колкото до икономическата му програма, тя просто не представлява интерес. 
 Когато обаче общата комерсиализация на живота се отразява и в политиката, критерии за избираем политик стават добрата жестикулация, абстрактните шаблони, а аргументите за пусната бюлетина се търсят не в партийните програми, а в прическите и вратовръзките на партийците.
  В Европа подобно политическо поведение отдавна си е извоювало правото да се обозначава с негативния термин „популизъм”. Но има разлика между американския популизъм в лицето на Обама и европейския такъв. Популярното говорене на новия американски президент е сладникаво и очарователно. В него електоратът е ухажван, приласкаван, подкупващо примамван, докато европейският популизъм е агресивен, мобилизиращ и императивен. Обама, в качеството си на афроамериканец и опозиционер с декадентско минало, декларира: „Ние сме като другите”. Докато Жан-Мари Льо Пен крещи: „Ние сме по-добри от останалите”. Американският популизъм се базира на социално-икономически основания и зове за граждански права, докато европейският (особено източният) се позовава на етнокултурни критерии и иска територии.
Покълването на „Обама-модела” в Германия е особено опасно. Подобни лидери с романтично-младежки ентусиазъм са рискови за федералната република с оглед на укрепващата и експанзираща в икономическо отношения Русия. Германия и Русия са в все по-голяма икономическа взаимозависимост на икономиките. Последната умело използва стабилното си лоби в Германия, което си изгради по времето на управлението на Герхард Шрьодер и Ангела Меркел. Първият е отявлен поклонник на енергийната политика на Путин и на руския ген изобщо (осиновява две русначета). Затова и неслучайно Шрьодер оглави надзорния съвет на една от дъщерните компании на „Газпром”, NEGPC, която се е заела с изграждането на Северноевропейския газопровод, който ще увеличи зависимостта на Германия от руския газ. Във връзка с това си назначение много от европейските медии обвиниха бившия германски канцлер, че е получил комисионна за подкрепата, която е оказал за проекта в качеството си на канцлер. Стигна се дотам, че вече починалият бивш председател на комисията в Камарата на представителите по международните въпроси Том Лантос нарече Шрьодер политическа проститутка на Путин.
На неговата приемница Ангела Меркел, въпреки че идва от Християн-демократическата партия, няма да й се отрази зле, ако прихване малко от полския скептицизъм спрямо Русия. Настоящият канцлер на Германия си дава ясна сметка, че страната й е сред най-големите търговски партньори на Русия, за което свидетелства и простичкият факт, че 36% от използвания газ в държавата е руски. Но не само синьото злато, а изобщо промишлеността на немците е силно зависима от руските суровини. Русия е и обширен пазар за немските стоки. На свой ред управляваната от Путин и Медведев страна е силно зависима от европейските инвестиции и в частност тези на Германия. 
Но икономическата обвързаност на германците сковава политическите им позиции за международното поведение на своя основен търговски партньор. Ангела Меркел отказа да действа в синхрон с повечето от страните в ЕС, които се обявиха за строги санкции срещу Русия при ролята й в конфликта с Грузия. Вместо това, немският канцлер заяви, че диалогът с Русия не трябва да бъде прекъсван. В самия диалог няма нищо лошо. Той е основна част от съвременната дипломация. Но когато каниш политическия елит на КГБ на разговор, той възприема постъпката ти като изблик на слабост. За съжаление външнополитическите методи на Путин и Медведев носят повея на азиатския манталитет, основан на дипломацията на силата. Русия показва, че единствения диалог, от който разбира, е ултиматумът. Немският философ Фридрих Ницше бе написал, че тъпото чело разбира само от един вид аргумент – свитият юмрук.  
Но рано или късно, Германия ще трябва да избере между икономическите си интереси, които пълнят джобовете й с рубли, и културно-историческата си визитка, обвързваща я със западните ценности. Затова всеки един немски политически елит трябва да осъзнае, че  русофилска Германия е опасност за ЕС.
 Трудно е да си представим, че един „Обама-модел” с неговата юношеска истерия би могъл да бъде полезен в геополитическата позиция на Германия. А последната е особено важна, защото геополитиката на немците е индиректен избор на поведение и за ЕС. За значимостта на федералната република говори и мрачната шега, според който третата световна война ще започне, когато на германците им писне да носят отговорността от първите две. 
Затова американската „Обама-мания” няма да е полезна на стария континент. Най-малкото, защото тя е преди всичко неистови възклицания, поклоннически блясък в очите, Т-шъртки с голямо „О”, знаменца с магарета (символ на Демократическата партия на САЩ) и като цяло - първична еуфория. Но ако САЩ живеят в съседство с анахроничната социалистическа система на Куба, то Европа долавя във врата си все по-жизнеустойчивото дихание на КГБ-корпорацията Русия.

Снимка: politicalhumor.about.com