На предстоящите президентски избори в Иран ще се проявят две основни политически течения, които са в рамката на сегашното религиозно управление. Едните са консерваторите, които се представляват от настоящия президент на страната Махмуд Ахмадинеджад. Той е подкрепян от духовния водач и военните структури в страната. Втората група, т.нар. либерали (бел. Ред. иранските либерали са с консервативна насоченост, не трябва да се прави аналог с европейския либерал) ще бъдат водени на изборите от предишния президент на Иран Мохамад Хатами, който е по-реформистки настроен. Който и от двамата да спечели обаче, това няма да се отрази радикално на икономическата или външната политика на държавата. Като, разбира се, една от разликите между тях се изразява в това, че Мохамед Хатами би заложил повече на диалога в правенето на политика.
Двамата конкурента представляват и два различни модела на развитие. Сегашният президент Махмуд Ахмадинеджад изразява позициите на идеалозите на фашизма в Австрия, докато Мохамед Хатами се застъпва за либерализма и антитоталитаризма.
МТ:Възможно ли е Мохамед Хатами да извоюва успех на изборите, имайки предвид цялата държавна машина, която работи за настоящия президент?
Възможен е и подобен вариант. Проблемът на иранската президентска институция се изразява в това, че тя няма реална власт. Истинската власт се намира в ръцете на духовния водач и религиозните институции, които се управляват от него.
МТ:Можем ли да очакваме при избирането на по-либералния кандидат за президент Мохамед Хатами да възникне конфликт между него и аятолаха (религиозния водач)?
Възможно е, да. Но ако възникне такъв конфликт, то той ще доведе до смяна на целия режим. Защото съвместното управление между по-либерален президент и аятолаха прилича на съжителство между два скорпиона в една бутилка. Единият от тях може да изяде другия, но това ще стане на цената на собствения му живот, така че накрая и двата ще са умрат.
МТ:Скоро се проведоха избори в Израел за национален парламент. Каква коалиция очаквате да бъде сформирана там и евентуално как биха се развили предвид нея иранско-изреалските онтошения?
Единствената изненада на въпросните изборите се оказа появата на "Израел бейтену", водена от Авигдор Либерман, която спечели 15 места в парламента им и се оказа трета политическа сила. Това, на което десницата в Израел отдава голямо значение спрямо заобикалящите я страни, е развитието на ядрената програма на Иран. Затова, ако десните в Израел успеят да формират правителство, а разговорите между новия президент на САЩ Барак Обама и Иран се провалят, е вероятно да се повиши напрежението в иранско-израелските отношения.
МТ:За да има успех диалогът между Иран и САЩ, какво трябва да бъде направено от страна на Барак Обама?
Новият президент на САЩ има три варианта пред себе си. Първият е да води преговори с Иран, които евентуално да доведат до спирането на ядрената програма на страната. Това обаче е трудно осъществимо като цяло. Втората опция е организирането на разговори, които обаче да бъдат придружавани с оказване на натиск върху Иран. Става дума за политическо и икономическо ембарго. Третата възможност е ограничена военна намеса от страна на САЩ в делата на Иран, която да бъде подпомогната от вътрешната опозиция в страната.
Като цяло проблемът между двете страни има няколко измерения. Персийската държава иска да бъде част от вътрешно-политическата архитектура, която се наблюдава сега в Ирак. Освен това настоящият президент на страната Махмуд Ахмадинеджад желае да участва в процеса на изреало-арабския конфлитк, на който иранците придават преди всичко религиозен, а не национален смисъл. От значение е и развитието на ядрената програма в Иран, който чрез нея се опитва да бъде признат като регионална сила в Близкия Изток. Последното пък среща логичната съпротивата на САЩ.
МТ:Каква е вашата собствена оценка за положението в Иран днес?
Иран е многонационална държава, която в това отношение прилича на бивша Югославия. Затова и в страната трудно ще има кохерентни политически партии, тъй като движенията, които възникват, отразяват исканията на различни етноси. Евентуални проблеми за Ирак могат да дойдат от разпадането на държавността именно под напора на тези различни етноси.
Иначе демокрацията в Близкия Изток е възможна, но тя има на тези ширини ясно изразен социален елемент. Необходимо е да се повиши социалния и икономическия статут на хората в региона, за да може постепенно да се премине към по-демократични форми на управление. По този начин разделението на населението по национален статс няма да бъде толкова важно.
МТ:Т.е делението в Иран е на базата на националния признак, а не на религиозния такъв?
Да, абсолютно. Положението не е като това в Ирак по времето на Садам Хюсеин, където имаше основен конфликт между сунити и шиити. В Иран има една религиозна каста, която винаги управлява. Важното е да споменем обаче, че въвеждането на някакъв вид либерализъм в една религиозно тоталитарна държава като Ирак, може да доведе до нейния разпад. Т.е тоталитарният механизъм държи страната в нейната териториална цялост.
МТ:Г-н Аалънасер, антиамериканизмът и антимодернизмът в Ирак обществена нагласа ли са или са по-скоро израз на властите?
Тези усещания са предимно на ниво политически елит. Още повече, че управляващите в Иран се опитват да постигнат някакъв компромис между модернизма и религиозното управление. Например, желаят да имат интернет и телевизия, но не искат да гледат това, което се показва от тях.
Още повече, иранците си дават ясно сметката, че благодарение на САЩ се дискредитираха конкурентни режими като този в Афганистан и Ирак.
МТ:Ще има ли сблъсък на цивилизации, както предрече Самюел Хънтингтън?
Не мисля, че конфликтът е цивилизационен. Дори и да става въпрос за ценностната система на различните енторелигиозни нации, то това положение има и своите силни социални и политически измерения. Проблемите в Близкия Изток са преди всичко именно социални и политически, които могат да имат и своята религиозна украса, но вътре в себе си, те не са етнорелигиозни.
От друга страна, иранците по етнически произход са перси, затова те отстояват своята идентичност именно наблягайки и на религиозния признак. Но той не е определящ.
МТ:Добре, но освен религиозния признак, разработването на ядрено оръжие не е ли другият начин, посредством който Иран се опитва да отстоява влиянието си в региона и света?
Една държава е велика, когато гражданите са велики. Ядреното оръжие няма да направи от една държава значима сила, ако самото население вече не е такова. Ядреният потенциал няма смисъл, когато гражданите ти са икономически немощни и съществуват редица пречки, които възпрепятстват тяхното нормално съществуване.
МТ:Скоро в Иран бе арестуван български шофьор на тир, а впоследствие и обвинен за трафик на наркотици. Можем ли да очакваме, че страната е способна на непредубеден съдебен процес?
Едва ли ако властите в България хванат човек, пренасящ наркотици, ще го черпят със сладолед. Но като приятелска страна, България има шанс да договори освобождението на своя гражданин. Сами разбирате, че ако задържаният бе от друга народност, например еврейска или американска, пред него нямаше да има опцията дипломатически сондажи за измъкването му. Иначе за преноса на над 10 грама наркотик в Ирак ви очаква смъртна присъда.
МТ:Какви са като цяло българо-иранските отношения през последните години?
След влизането в ЕС на България страната ви започна постепенно да се институционализира в структурите на съюза и започна да действа постепенно в негов синхрон. Всичко това е нормално. Активизирането на икономическите отношения между Иран и България може да бъде само от полза за страната ви. Най-големият пример е този, че Иран се очертава за България в условията на енергийната криза като алтернативен източник на енергоресурси. Иранският пазар също представлява място за лансирането на български стоки.
Едит:
Абдулхамид реагира мнително, когато се опитваме да го снимаме. Разрешава от уважение към екипа ни. Споделя, че на 20 години е емигрирал от Иран. И днес се връща в родината си, но това не става безпроблемно. "Успяваме да се разбираме, по някакъв начин, понякога не толкова гладко, колкото ми се иска", признава докторът по политически науки, когато го питам дали иранските служби не му правят проблем при завръщането си в страната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар