Юмрукът на лидера

Случаят БСП.
Въпреки че местната организация на столетницата в Благоевград подреди своята пропорционална лист на базата на легитимността на местните кандидати, Висшият съвет на БСП „пипна” подредбата на имената и тя доби следният вид. На първото място остана говорителят на партията Корнелия Нинова, въпреки че благоевградските социалисти заявиха недвусмислено, че предпочитат да имат на първо място местен човек. На втората позиция е поставен областният управител Владимир Димитров, който иначе бе на седмо място по време на проведеното гласуване на областното заседание на БСП. След него в листата се подрежда Георги Юруков, когото социалистите от областта бяха наредили на четвърто място. Заелият второ място след областното заседание в Благоевград – Тодор Стефанов Иванов от Гоце Делчев пък отиде на четвърто място.
Подобно се оказа и положението в Пазарджик, където централните органи на БСП също „коригираха” избора на местните си членове. Посоченият от социалистите в града за мажоритарен кандидат Ангел Чолаков бе заменен в последния момент от Иво Атанасов. Според представители от структурата в Пазарджик, Иво Атанасов е твърде чужд на проблемите в региона и далеч не е запознат с конюнктурата в града. Местните социалисти поставиха и под въпрос мотивацията на избирателите си в Пазарджик да гласуват за човек със слаба легитимност в областта.

Случаят Атака.
Симпатизантите на Атака в Шумен също осъмнаха с нов водач на пропорционалната си листа. Става дума за лицето Румен Ваташки, който по принцип е областният координатор на партията в Перник, но близките му взаимоотношения с лидера на националистите Волен Сидеров го изстреляха на избираемото място в Шумен. Разбира се, това стана за сметка на местния водач на атакистите Румен Русев. Вследствие на взетото решение отгоре, други двама националисти от листата, Румен Маринов и Иван Стоянов си направиха отвод в знак на протест. Лансирането на хора, чужди на местните организации на Атака, се случва и в София – Област, Пловдив, Хасково, Бургас и Сливен. Вече бившият депутат от партията Митко Димитров дори подаде жалба до ЦИК, аргументирайки се, че тези „парашутисти” са били спуснати еднолично от лидера на партията (или, по-скоро жена му, както твърди депутатът) без за промените да се свиква висшия партиен орган – Централния сбор.


Случаят РЗС.
Лидерът на РЗС-Бургас Георги Иванов бе низвергнат от евентуално попадане в следващия парламент, след като водач на пропорционалната листа за областта се оказа бившият костовист и кандидат за ЕП Димитър Абаджиев. Третото място в листата пък се даде на действащия и в момента общински съветник от Несебър от квотата на Атака Славян Теофилов. Подобно незачитане на гласа на местните структури на РЗС има и в Плевен, в Перник и в Русе.


Случаят СДС.
Особено пословични случаи има в СДС, с оглед на това, че тази партия, още под лидерството на Пламен Юруков, се обяви за ментор на вътрешнопартийната децентрализация и демокрация. Бе въведен впоследствие и прекият вот за избор на лидер. Въпреки подредбата на листите от 24 столичен избирателен район, която бе спечелена от софийския седесар и настоящ главен секретар на партията Иван Сотиров, последният бе еднолично изместен от водачеството за сметката на лидера на сините Мартин Димитров. От СДС-София веднага реагираха, като заявиха, че този акт е фактическо нарушение на решенията на НС на партията и се заканиха да свикат ново заседание на управленския орган.
Още по-емблематичен се оказва и примерът в Русе, където местните седесари определиха за водач на листата си Румен Христов, който бе и основният конкурент на Мартин Димитров на вътрешнопартийния вот за председател на СДС. Румен Христов обаче бе изместен от Михаил Михайлов, а за мажоритарен кандидат им бе натрапен бившият атакист Христо Попов.
Водачеството в Пловдив пък бе предоставено на Димо Гяуров, който преди това дори не се бе явил като кандидат на вътрешнопартийния вот в местната организация, а бе такъв във Варна.



Извод: Нито един от тези конкретни случаи не може да се тълкува еднозначно. От една страна всеки централен орган на партията има правото да извършва промени от посочения род (освен тези организации, които изрично не го забраняват в уставите си), с оглед на общата си компетенция и визия за развитието и актуалното положение на партията си. Това е вярно за случаите, когато те не се оказват евфемизми на обикновената шуробаджанащина, каквито са обикновено сюжетите при „Атака” и „РЗС”. Въпреки това и двамата кандидати за НС, споменати по-горе и издигнати от въпросните две партии - Румен Русев и Георги Иванов, са хора с достатъчно съмнителна репутация, за да си заслужат дискредитирането от партийните листи.
Що се касае до случая в СДС, той е логичен на поетия прокостовистки курс на партията, понеже Румен Христов, сочен освен всичко друго и за човек на ДПС, бе един от основните противници на съюзяването с ДСБ. С оглед на последното, низвергването му е релевантно на политическата конюнктура в СДС. Изместването на третото място на Иван Сотиров и отишлият на 5-а позиция шеф на СДС – София Борислав Бориславов в листата на 24 софийски избирателен регион също попадат под действията, обуславяни от вече посочената логика, тъй като те също са едни от несъгласните с коалиционната политика на сините. Случаят БСП пък е най-маргинален по две причини. Първата е, че далеч не става дума за ключови региони за партията. Втората, поданическата политическа култура на социалистите като електорат позволява подобен род вмешателства „отгоре”.

снимка - www.sodahead.com