Електорално: Ощипа ли Янев СДС?

Появата и упоритото лансиране на Яне Янев, преименувал преди години неговото Национално сдружение БЗНС на "Ред, законност и справедливост", имат за цел създаването на поредния фантом вдясно, който да разконцентрира дясномислещия избирател и да разпилее вота му.

Смятам, че екстравагантната особа на бившия земеделец бе отгледана старателно, за да дублира фигурата на Бойко Борисов, така че електоралната разлика между ГЕРБ и БСП да не бъде толкова голяма в навечерието изборите за ЕП и национален парламент.

В своя поведенчески манталитет Яне Янев очевидно трябва да дублира простодушието и непретенциозността на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Яне обаче прилича по скоро на по-ранния Борисов, онзи, който още не се бе институционализирал във властта, затова пък максимално харесван именно поради лъхащата си първичност. Впоследствие неглижарския Борисов образ се разви, яхнал популистката вълна, и от официалното преобразуване на ГЕРБ от гражданско сдружение в партия той стана най-популярният политик.


Ако поведенчески Яне оприличава ранния Борисов, то реториката на бившия земеделец наподобява заряда на романтичните клетви, произнасяни по митингите на СДС в началото на 90-те. Яне често говори приповдигнато, анатемосва пампозно "комунистите", така както го правеха Георги Марков и Петър Берон навремето (и двамата с картончета от ДС, вторият и кандидат за президент, издигнат от „РЗС”). В жестикулациите му пък има нещо и от истеричността на Сидеровата поза и нагон.

Това, което обаче ме интересува в този текст, е дали съществуващият административен конфликт в СДС, за който вече сме писали (www.kmetternich.blogspot.com), успя да разконцентрира част от избирателите на синята партия, така че те да отидат към „РЗС”. Именно в тази насока работи и самият Яне Янев, когато приюти отцепилите се от СДС депутати, създавайки своя собствена парламентарна група и обяви, че ще създаде улеснена процедура за приемане в членство на седесари в партията си.

Затова се връщам към конкретния подтик на настоящите редове, а именно да установим дали упоритото лансиране на Яне Янев успя да придърпа част от избирателите на СДС, вследствие на съществуващия административен конфликт в синята партия между старото и новото ръководство. За целта съм привел резултатите на СДС от изборите за ЕП през настоящата година (в лицето на Синята коалиция), както и тези на „РЗС”, сравнявайки ги с резултатите на споменатите партии, успоредно с тези на ДСБ на вота за евроизбори през 2007. Долу са изброени част от структурите на СДС, в които съществуваше споменатия административен конфликт и съответно са потенциално огнище на електорален прилив към РЗС от СДС.


Избори за ЕП

Варна
2009

Ред, законност и справедливост 7880 - 4.51%
Синята Коалиция 12108 - 6.93%

2007
Ред, законност и справедливост 489 - 0.38%
Демократи за силна България 5798 - 4.47%
Съюз на демократичните сили 6382 - 4.92%


Велико Търново
2009
"Ред, законност и справедливост" 6750 - 7.57%
" Синята Коалиция " 5940 - 6.66%

2007
Ред, законност и справедливост 486 - 0.74%
Демократи за силна България 2166 - 3.31%
Съюз на демократичните сили 3559 - 5.43%

Кърджали
2009
"Ред, законност и справедливост" 733 - 1.09%
"Синята Коалиция " 975 - 1.44%

2007
Ред, законност и справедливост 116 – 0,17%
Демократи за силна България 438 - 0.64%
Съюз на демократичните сили 542 - 0.80%

Добрич
2009
"Ред, законност и справедливост" 3072 - 4.28%
"Синята Коалиция" 3040 - 4.23%

2007
Ред, законност и справедливост 299 - 0.48%
Демократи за силна България 1647 - 2.65%
Съюз на демократичните сили 1726 - 2.78%

Кюстендил
2009
"Ред, законност и справедливост" 2600 - 5.67%
"Синята Коалиция" 3339 - 7.28%

2007
Ред, законност и справедливост 180 - 0.57%
Демократи за силна България 1307 - 4.11%
Съюз на демократичните сили 1906 - 5.99%

Плевен
(Този град е даден в противовес на логиката на останалите, които са споменати. В Плевен не само че не е имало конфликт в местната структура на СДС, но и тя се отличава с чудесното си разбирателство с тази на ДСБ.)

2009
"Ред, законност и справедливост" 4793 - 4.95%
"Синята коалиция " 8360 - 8.64%

2007
Ред, законност и справедливост 407 - 0.58%
Демократи за силна България 2206 - 3.13%
Съюз на демократичните сили 3977 - 5.64%


В Смолян (3,40 за РЗС срещу 4.42 за Синята Коалиция), Хасково ( 3.89 за РЗС срещу 4.03 за Синята Коалиция) и Шумен ( 3.90 за РЗС срещу 3,11 за Синята коалиция) получените резултати за формациите са почти еднакви.

Първият извод от горепосочените данни, който се набива на очи, макар и да не се отнася до целта на това изложение, е този, че подкрепата към Яне Янев и „РЗС” в рамките на две години се е увеличила в пъти повече ( до 15-пъти)! Както изглежда обаче, това не става за сметка на електоралната подкрепа за СДС (в рамките на Синята Коалиция). В зоната на най-тежкия административен конфликт за СДС (Велико Търново) „РЗС” има с около 800 гласа повече от Синята Коалиция, която, от своя страна, пада от 5940 гласа ( СДС + ДСБ през 2007) до 5725 през 2009 г. Трябва да уточним, че макар и малка, разликата е пословична, с оглед на това, че в Синята Коалиция участват освен двете бастиони парти и още 3 (Обединени земеделци на Мозер, БСДП и РДП. Разбира се, далеч съм от мисълта да придавам излишна електорална тежест на споменатите точкови организации. Освен това и избирателната активност е по-голяма на тазгодишните избори). Разбира се, за загубата на споменатите гласове от Синята коалиция може да има множество причини, извън наличието на РЗС като алтернативен политически избор.

Подобно е положението и в Добрич, където Синята коалиция губи 333 гласа, сравнение със сумарното представяне на СДС и ДСБ преди две години. В останалите градове, като цяло броят гласували за СДС и ДСБ, поотделно през 2007 и заедно тази година, се запазва като в Кюстендил, например, дори и се покачва с малко.

Следователно трябва да разтълкуваме и от къде идват тези 15% гласове в повече, които Синята коалиция обяви като равносметка от провелите се два избора за ЕП. Първо, този допълнителен електорален актив идва от по-голямата избирателна активност в страната на тазгодишните избори (37.49%), за разлика от тези през 2007 (28.60%). Второ, допълнителните гласове се акумулират от мотивацията на онези структури на СДС в страната, които избраха Мартин Димитров за лидер на вътрешнопартийните си избор и не работиха против представянето на Синята коалиция през 2009. Достатъчно пословично е това, че СДС загуби електорални позиции, макар и малки, именно в неподкрепилите Мартин Димитров за нов лидер на СДС структури на партията като тези в Русе, Велико Търново и Варна. Трето, в някаква степен разликата от около 28 000 в повече в сумарния актив на Синята Коалиция се обособява и от наличието на 3-те, макар и маргинални, партии в коалиционния формат ( Обединени земеделци, БСДП и РДП) . Все пак трябва да споменем, че подобен момент имаше и през 2007 година, когато „Гергьовден” подкрепи листата на СДС за вота. Четвърто, ситуацията в град Плевен е еталонна за пример, в който седесарите и тъмносините повишиха акумулирания за тях вот вследствие на традициите на добро партньорство между структурите на двете партии.

Допълнителни съображения и фактори, които са влияли и на двата вота могат да се добавят впоследствие. Далеч съм от мисълта, че изтъкнатите такива са изчерпателни. Засега обаче може да заключим, че Яне Янев не е успял да пробие електорално за сметка на СДС. От друга страна обаче, ни се натрапва и изводът, че „синият ренесанс” на традиционната десница все още не се е състоял. Естествено, този текст цели по-скоро да отвори дискусия по темата, отколкото да налага собствените си изводи.

снимка - http://www.capital.bg/