Тенденциите в съвременната политика са тя да придобива възможно най-прагматичен характер. По този начин се внушава, правилно или не, че политическото представителство и защитата на обществените интереси, какватo е основната функция на партиите, всъщност е по-правилно да се реализира от експерти, а не от тясно-партийни дейци. Боравенето с политически стойности, категории и императиви се превръща в един едва ли не чисто технически процес. Освен това, при реализирането на този процес класическото деление на ляво-дясно всъщност избледнява за сметката на центристкия универсализъм и, ако щете, на идеологическа неангажираност.
а обект на различна партийна трактовка остават само средствата и методите, по които да се постигнат въпросните цели.
От позицията на своята прагматизация, политиката днес е и цинична. Цинични са и способите за гарантиране на достъп до политическата власт. Става дума за купуването на гласове, на цели избирателни секции, на „обръчите от фирми” и прочие. Тези явления в политическия ни живот са доста опасни, защото, когато един порок е на цялото обществото, той не е пророк. Затова циничната политика често е реалистичната такава. И е крайно време да си дадем сметка, че усилията ни трябва да се съсредоточат не в изкореняването на подобни корупционни явления, защото това е практически невъзможно, а във максималното им редуциране.
Бурен шум в предизборната суматоха предизвикаха опитите да се тълкува предложението на ДСБ за общи принципи за формирането на коалиционна политика, отправено към различни десни партии. И особено онзи момент, който засяга определянето на политическото представителство в различните институции на базата на икономически признак, който така фрустрира определени медии,че те дори нарекоха всичко това „кеш енд кери” (Cash and Carry)?
Извън всякакво популистично лозунгаджийство, това при всички случаи е един реалистичен подход от гледна точка на задаващата се предизборна кампания. И който твърди обратното, значи няма никакъв досег до политика в действителност. Грешката на костовистите в слуачая е, че лаишки допуснаха този документ да изтече в медиите. Защото, когато той стана обект на журналистически анализ, това неминуемо доведе до развихряне на професионално-творческите спекулации на представителите на четвъртата власт.
По-голямо учудване буди фактът, че част от самите десебари не знаеха за наличието на този документ. Самият Димитър Бъчваров, който освен член на ръководството на тъмносините е и зам.-председател на партията, нямаше представа за направеното от партията му предложение. Затова едва ли може да се лепне току-така клеймото „търгаши” на цялото ДСБ. Друг е и въпросът защо членът на ръководство Бъчваров се е превърнал само обект на спускане на директиви, без да участва дейно във формирането на политиката и действията на ДСБ. Разбира се, тъмносините лесно могат да се оправдаят, че кадрите им са ресорно разпределени и участието им в изработването на общата компетенция по всички въпроси не е задължителна за всеки от тях. Но е факт, че подобен мащабен план (каквото представлява въпросният документ) не се прави от днес за утре, нито от един или двама души.
Гарантирането на политическо участие, което да е пропорционално на финансовите вложения на съответния политически субект, е само един от многото критерии, от които се формира крайното разпределение на позициите в партийтните листи и мандати. Други са свързани с организационния и интелектуален ресурс на партиите. И въз основа на общото сумиране на актива от всички тях съответните партии ще си извоюват определени позиции в евентуалната коалиция. Т.е нещата не опират само до парите, тъй като подобно схващане би било повърхностно.
Какви пари би могъл да даде Яне Янев и неговата „Ред, законност и справедливост”? За сметка на това въпросната партия може да осигури като електорат достатъчно подкрепа в конкретни гласове, която да подпомогне традиционните десни в представянето им на предстоящите избори. Често организационният ресурс е по-важен от преките инвестиции в изборните кампании. Това показва историята на различните социалистически партии, това се потвърждава и от влизането на „Атака” в парламента при последните избори за НС. Така че абсолютизирането на който и да е от тези ресурси (финансов, организационен, интелектуален и др) за сметката на останалите е едностранчив подход при тълкуването на предложението на ДСБ.
Напълно нормално е и самите костовисти с техния професионално-политически капацитет да се стремят да извоюват максимално изгодни позиции за собствената си партия при едно такова общо споразумение. Всяка партия би го направила, тъй като това е част от имунната й система и самия смисъл на съществуването й. Нещо повече, гарантираните им държавни субсидии като парламентарно представени партии дава откровено преимущество във финансовия ресурс на ДСБ и СДС. Нещо, което никой от двете споменати фракции не крие, дори ръководителят на изборния щаб на костовистите Петър Москов резонно посочи, че е нормално ДСБ и СДС да бъдат основните фактори на едно бъдещо дясно обединение.
Лютото възмущение на останалите десни партии, към част от които бе насочен и документът на ДСБ, лъха по-скоро на евтин популизъм. Интересна е и амбивалентната реакция на СДС. Някои от нейните представителите казаха, че не са получавали такъв документ, а други вече знаеха за него. Първите постъпиха два пъти далновидно, защото един път отрекоха за съществуването му, втори път го заклеймиха пред медиите. Вторите постъпиха умно, когато го анатемосаха, и действаха неадекватно, когато изобщо признаха за него. Всъщност, това е политическият макиавелизъм, според който целта оправдава средствата. И странното е, че го проявиха тъкмо онези, които винаги са обвинявали Костов в пристрастие към тази философия на поведение.
Кършенето на китки, възмутителните възклицания и нравственото позьорство в случая обаче едва ли помагат за формирането на дясна управленска алтернатива. За това е редно не чак дотам девствените Геновеви, многострадаващи на тема корупция да се държат по-прагматично. Защото някак не върви Яне Янев, който бе изключен от ПГ на ОДС именно поради съмнения за купуване на гласове по време на местния вот в Сандански, сега да говори от позицията на никога-нищо-не-виделия политик.
Друг е въпросът, че точно по време на гражданските протести срещу политиците, една такава оферта „кеш едн кери” едва ли изигра положителна роля за имиджа на ДСБ. Но след като електоратът на партията не се разколеба в ръководството си, когато то остави определени съмнения в желанието си да закрие безмитните магазини, и гласува срещу собствения си законопроект по въпроса, то едва ли това ще успее да всее червея на съмнението сред тъмносините редици.
Така че драма около формулата „кеш енд кери” няма. Хората просто трябва да разберат, че политиката често е хуманистичен етикет, но със прагматично и натуралистично съдържание.
Публикувано в www.bulgaria-news.bg
Снимка: www.bgnes.com
