ДСБ не е партия, а манталитет.


Следващите редове изпълзяват откъм кюшето на стаята. И са писани от представител на малцинство, въпреки че е българин по ген. Авторът им усеща в ребрата си дискомфортния напън на пушкалото, държано в ръце от мнозинството, въпреки че и то е съставено от българи по ген. С една дума, наказаният е консерватор. Бог да се смили над душата му.

Няма нищо лошо в директния подход. Той е ... десебарски.

Самата ДСБ не е партия. Партията по презумпция трябва да акумулира вот и да артикулира интересите на гласуващите за нея. ДСБ не акумулира вота, който заслужава. И ДСБ не може да опосреди интересите на българския избирател, понеже това ще означава да върви против благото на самия този избирател. А последното, разбира се, не се проумява в общество, чиято гражданска и политическа култура са далеч по-скормни, отколкото е самочувствието му.

ДСБ не е българска партия. Ако беше, щеше да има блудкав поглед, да смърди на ракия (долнопробна, дядова) и да си тананика чалга на екзотичен диалект. Както и да се движи небръсната, с разколебана от нечистоплътна съвест походка и раздърпани гащи.

Дискомфортът от присъствието на костовист, независимо дали на мероприятие с идеална цел или на опашката в магазина, е очевиден. Да си за “Костов” означава колкото политически консерватизъм, толкова и определена нравствена система, чиито императиви, уви, са трудни за преглъщане от целокупното общество. Защото конвенционалният българин удовлетворява себе си прозаично – запълва си стомаха с Цаца, чеша сексуалния си нагон с Цици, слуша Цеца и гласува за Цецки и Цецковци. Това е един Ц-живот. И, разбира се, българинът най-обича да Цъ-ка с език, недоволен от всичко и всички, без да забелязва, че самият той е Цървул.

За ДСБ не гласуват българи. Българите предпочитат да се абонират за кръчмите и популярните жълти вестници и въобще за социалната порнография. И организации като ДСБ се виждат суховати, залухарски, скучни на всички онези, които се будят по обед с махрмурлук и заспиват вечер между топлите тела на платените прелюбодейки.

Нашенецът е готов на недоволство и бунт само когато сервитьорка, с обидно трътлест задник, го Цака в сметката. Затова и когато инициативи и послания, отхвърлящи конформизма и зовящи за действие, излязат на бял свят, биват потъпквани от копита. Копита, чиито синини се разпознават лесно по гърба и на без това тъмносиньото ДСБ.

ДСБ, в която не работят българи за България. Защото десебарите не крещят “Булгар, Булгар”, почесвайки се мъжествено по преливащата “дискретно” изпод яката на ризите им космясала гръд. А самата България костовистите тормозят, понеже настояват за критични, макар и животоспасяващи операции, като реформи, било в администрацията или в сектора по здравеопазване. Въобще костовистът ръчка, бута, напъва милата си родина, която не иска и не може да се събуди от удобния си покой, в който грижливо я приспива една азиатска страна с европейски амбиции и тоталитарен подход.

Затова ДСБ е манталитет. ДСБ е повече психологически портрет, отколкото българска партия, в която българи работят за България. Десебарът е интелигентен човек, което си е неудобство в страната ни и минус в CV-то. Това неминуемо го прави неразпознаваем сред обществената вакханалия. Или ако все пак изпъква, то това изпъкване дразни възприятието на редовия нашенец, който се опиянява от съблазъните на безметежното съществуване и физическа инерция. Затова и присъствието на ДСБ се тълкува пейоративно. Затова и когато костовист излъчва политика, то тя бива дефинирана като “предателска”, “рискова” и прочее етикети, така любими на популистката реторика и радателите на евтините и повърхностни демагогии. А последните са изпълнени с решителност само когато блъскат яростно с вилици по масата, отделяйки жлъчна лига свирепост, която обаче се изпарява успоредно с алкохола в кръвта им.


Авторът на това интимно споделяне е егоцентрик. Той е високомерно копеле. Арогантен тип с предателското “буржоазно-елитарно” мислене. Не се умилява при вида на мръсотията под ноктите на Елин-Пелиновия Андрешко. И, разбира се, той е безкомпромисен предател, защото обича България, но мрази българщината. Затова стои и наказан в кюшето, с лице към стената и с ръце на тила.