Конвергенцията в електронната музика

Явно тенденциите в жанровите дистинкции между различните вариации в електронната музика са белязани от една засилваща се конвергенция. Честотата на бийта, самата хомогенност на удара на този бийт, както и достатъчно background-ни мотиви от електронната музика като вокалите и музикалните перкусии, суб-моногамните елементи в траковете (специфичните тонове и мелодии за съответните жанрове), както и рифовете – всичко това търпи една унификация. Така например trance-ът и house-ът все повече се отказват от стандартното им звучене от преди няколко години. За сметка на каноничния trance (строго регламентираната честота и характер на бийта и trance-овите суб-моногамни елементи, които се отличаваха с една космическа монументалнсот – подобни на тези в Goa/ Psi-Trance) все повече се налага Progressive модификацията му. Което означава всъщност повече house звучене в trance-а, проявяващо се в по-редкия bpm и по-ясно изразената моногамност на удъра. Не случайно вече никой не си прави труда да оразличава progressive house-ът и progressive trance-ът именно поради тясното сходство между тях. Така спокойно можем да кажем, че trance-ът и house-ът се срещнаха в progressive-a. Oчевидно от написаното следва, че и класическият house вече не се толерира сред музикалните среди и не се продуцира както преди. В него се наложи по-ускореният ритъм на бийта, background мотивите също претърпяха промени в посока от ясно изразените, със сексуалена референция и рипийтност опростенчески фрази към едни по-метафизически абстрахирани текстове. Тук progressive-ът се еманципира, вземайки от своите по-големи роднини в електронната музика това, което можа да се съвмести и смеси.Не мисля, че в посочения случай с появата на прогресив звученето в електронната музика, може да се говори обезателно за обезличаване на трансът и хаусът. Със сигурност обаче феновете на класическото звучене на тези два жанра ще бъдат разочаровани. Прогресивът е учестен (като скорост) хаус и в същото време забавен транс. Междувременно прогресивът е и по-ударен транс и по-смекчен хаус. Ниските bmp граници на трансът преминават в прогресив транс звучене и към откровен прогресив. Напълно закономерно Tony от Above & Beyond определи Cressida – 6 am ( Kyau & Albert Remix) като „пример за това какво е trance музиката през 2008 година”. Самият той подчертава ниската граница, на ръба на progressive-а, на която се движи в днешни дни trance-ът. Успоредно с тази промяна от транс към прогресив се забелязва и хаус-иране на цялостната мелодия чрез вкарването й в по-housy музикални орнаменти – вокали , напеви, специфичните музикални backgrownd-и и рифове. И още едно свидетелство за размитите граници между жанровете в електронната музика. Jono от Above & Beyond посочва Interplay&Electrobias – With you като „наистина чудесен хибрид между house и trance”. Пак според него DJ Sasha и Digweed правят trance, „въпреки че други хора казват, че това е prog”.
В progressive-а се забелязват по-чести паузи откъм ритъм, които се компенсират с експлицирането на даден риф. Също така в него е и по-размит самият удар (с изключение на онзи, ще го нарека тек-прогресив въпреки липсата на такова понятие, за който е характерен по-свирепия progressive преди всичко в intro версиите на траковете).
Techno-то все повече звучи като хаус с вкарване на минимал елементи в него. Отколешна си е връзката между hard-style-a и hard-trance-a, в които основната допирна точка е удължаването на крещящия ударен бийт в определена ритмична последователност ( за разлика от Hard-core-a, който е далеч по фриволен в следването на „зациклянето”, и който, все повече се конвенгира с габбата). Преди в техното имаше повече характер, докато имплантирането на все повече house звучене в него като че ли следва тенденцията за комерсиализацията на хард-жанровете в електронната музика.
Electro-то по моему е особено вредно за електронната музика, тъй като дискредитира един от най-характерните й елементи – бийта, удъра. Не че и в него няма бийт, но въпросният бийт не е с така ясно изразена амплитуда на удъра, който по-бързо минава от едната си точка (началото) в другата (края). Но това е друга тема. В случая за нас е интересен Electro-House-ът, който все повече се очертава като Electro и все по-малко като House. В този ред на мисли Electro-House-ът има абсолютния потенциал (и в същото време това е атестат като съотношение между substyle и style, като style и жанр ) да „глътне” в себе си хауса и като самото електро от substyle на хаусът да се превърне в жанр, в който хаусът ще се окаже в подчинена substyle позиция. Тези релации между тях са показателни за темата на настоящия опит за съждение – т.е конвергенцията между хаусa и електрото, което е не само повод за очертаването на Електро-хаусът като substyle на Хаусът, но и като тенденция на обезличаване на класическия Хаус с наслагването на все повече electro рифове в него.

Бележки:

Давам си сметка, че този текст се ангажира с прекалено субстанциална теза без да я онагледява в достатъчна степен. На този етап това е повече констатация, отколкото аргументирана позиция. С оглед на това обаче, че освен да уловя и експлицирам тази тенденция в електронната музика, не съм си поставял по-сериозни цели, съм доволен от постигнатото. На този текст му предстоят много редакции, които да засилят изложената теза. Много слаби страни могат да бъдат посочени на изложението като необхващането на цялостното жанрово многообразие и почти декларативно "прескачане" от жанр на жанр е само една малка част от тях. Интересно е да се отбележи, че една от темите на тазгодишния музикален фестивал Sonar в Испания бе именно хибридността между различните жанрове в денс музиката.