Сенаторът от Аризона не нито добър, нито лош.
Той е необходим
„Good evening, my fellow Americans!I ask you: what should we be looking for in our next president? Certainly, someone who is very, very, very old.”
По този начин Джон МакКейн иронизира критиците си, които прекомерно акцентират върху напредналата му възраст, показвайки им, че компроматът няма как да бъде аргумент. Тогава демократите размахват тезата, че на МакКейн хуморът наистина му е силна страна, за разлика от .... икономиката!
Персонализацията на професионалните умения (или липсата на такива) на всеки един политически кандидат е нещо, което е характерно за всяка маркетингова стратегия и PR. Така например, всички американците в навечерието на тазгодишните избори за президент вече са наясно, че ако МакКейн е невежа по икономика, то Обама си няма и на представа от военно дело.
Това, което не съобразяват болшинството американци е, че нито американската икономика ще зависи еднолично от Маккейн, нито американските военни ще разчитат на Обама. Това е така, защото за тези неща си има президентска администрация и експерти.
Джон МакКейн не е типичният консерватор. Това ясно си личи от пространствената подкрепа, която му гласуваха американците при протичане на първичните избори между кандидатите на републиканската партия. МакКейн не успя да спечели повсеместно в изконно консервативния юг. Алтернативните кандидатури на републиканците, Майк Хакъбий и Мит Ромни, изглеждаха много повече класически консерватори, но те бяха и прекалено регионални кандидатури. Традиционалисткият по дух юг гласува за тях, но универсалния сумарен вот отиде в крайна сметка за МакКейн.
Силният негативизъм след управлението на Буш постави в много дискретно положение републиканците. Буш управляваше „на едро” като типичнен консерватор, но всеки един
следващ такъв би спечелил в САЩ само от лотария, не и на избори. Затова Барак Обама щеше да е сигурен победител както срещу Майк Хакъбий, така и срещу Мит Ромни именно поради тяхната идеологична дясна ортодоксалност.
За разлика от тях, Джон МакКейн си е извоювал имидж на свободомислещ и независим политик, който дори биваше обвиняван от еталонните американски консерватори като „не един от тях”. Когато републиканските избиратели бяха попитани кой от кандидати на партията им споделя най-много техните ценности, МакКейн бе класиран чак на третото място.
В същото време, ако бе вярно това, че предизвикателствата пред американската икономика (като безработицата и високите цени) са най-важни за консервативния електорат от Огнената земя, по-логично бе те да изберат Мит Ромни, който повсеместно се приема за най-добрият икономист от конкуриращите се републиканци. С избора на сенатора от Аризона обаче американските избиратели показаха, че националната сигурност е също важен аспект от техните представи за политиката.
Ако проблеми като имиграцията, промените в здравната реформа, безработицата и високите цени са тематичния епицентър на циркулацията от идеи за американска вътрешна политика, то аспектът на сблъсъкът между МакКейн и Обама за всички не-американци има външнополитически акцент.
Американските консерватори са едни от малкото, които все още оставят място за идеализма във външнополитическия си курс. Републиканците имат навика да натоварват силно метафизически реалиите, топосите и субектите на външнополитическата световна панорама. Затова и МакКейн говори за „Лигата на демокрациите”, за САЩ като „Модел за другите”, за Русия като проводник на „имперски деспотизъм” и т.н. За разлика от Удроу Уилсъновия класически идеализъм, консервативният такъв е прагматико-реалистичен в инструментариума си. По този начин и до днес консерваторите в Америка дефинират като непосредствени външнополитически цели идеалистични императиви, които постигат по един прекалено натуралистичен начин.
Необходимостта от Джон МакКейн се детерминира от това, че САЩ трябва да завърши по един достатъчно категоричен начин всичко онова, което започна и в Афранистан, и в Ирак. Америка като световен износител на консервативни ценности и в същото време модел на западната технократична и постмодернистична цивилизация не може да си позволи паритетно разрешение на войната с ислямския радикализъм. Ако навремето САЩ бе постигнал категорична победа в конфликтите със Северна Корея и Виетнам, зловещия социалистически експеримент щеше по-бързо да изчерпа моралния и техническия си потенциал. Колко време трябва да чакаме днес, за да могат да разберат мюсюлмански теокрации като Иран, че Корана не е източник на джихад?
Затова и напълно ирелевантно прозвуча желанието на Барак Обама да преговаря с Иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. Една такава постъпка освен да легитимира всеки един автократичен лидер, независимо дали ще е в Северна Корея или Сирия, няма да спомогне с нищо за прагматичното уреждане на проблема с архаичните вождиски карикатури, тип Уго Чавес. Затова и прокламираните от МакКейн „широкоскроен интернационализъм и решителна дипломация ” са единственият възможен вариант за справяне с ядрената опасност.
Джон МакКейн има и най-адекватната визия по отношение на Путинова Русия (тъй като Путин е олицетворение на симбиозата между КГБ и икономическите интереси на олигархични кръгове). Сенаторът на Аризона ясно съзнава, че липсата на демокрация кара Русия да води агресивна политика, такава каквато тя е водила винаги – от месианският царизъм до болшевишкият интервенционизъм. Едва ли МакКейн действително ще работи за изкарването на Русия от Г-8 (както се закани преди известно време). Той обаче със сигурност ще покаже, че новата американска политика няма да толерира използването на руските природни ресурси за политически рекет. Това важи със пълна сила и по отношение на онези страни от Близкия и Средния Изток, които Русия спомага в ядрените им програми.
Има ли шанс Джон МакКейн да спечели след два мандата на другия републиканец Джордж Буш? Днес този шанс е във всички случаи по-голям отколкото преди години. Освен това вече са известни двамата основни претенденти като по този начин всеки един от тях ще може да конкретизира компанията си до максимум. Особено важен ще бъде и ефектът на едни директни дебати, каквото предложение вече прозвуча от лагера на републиканците спрямо този на Барак Обама.
Ключов въпрос за спечелването на президентското място в Белия Дом е дали Барак Обама ще успее да мотивира всички онези 18 милиона гласували за Хилари Клинтън американци да отидат до избирателните райони и заради него. Според последното проучване на Си Ен Ен, 17 % от гласувалите за нея на втория тур ще гласуват директно за МакКейн. Това не е никак учудващо, с оглед на това, че Клинтън във външнополитическия аспект, касаещ Ирак и Иран, се доближаваше повече до републиканеца, отколкото до съпартиеца си от Демократическата партия. 22 % считат, че нито един от двамата не е по-достоен от Клинтън и съответно няма да гласуват на втория тур. Цели 34 % от избирателите на Обама според последното проучване на Галъп не искат Клинтън за вицепрезидент. Това потвърждава тезата, че вследствие на борбата между двете кандидатури на демократическата партия между нейните привърженици има известна колизия. Същото проучване посочва, че Барак Обама получава доста голямо предимство при афро-американците и младите гласоподавателите във възрастовата група 18 до 29 години, докато Джон Маккейн получава най-голяма подкрепа сред по-възрастните бели избиратели, както и от испано-говорящите ( което е леко учудващо, имайки предвид крупните мерки срещу нелегалната имиграция, за които се обяви републиканецът).
Демократите като цяло са по-мотивирани да гласуват за Клинтън срещу МакКейн (49 % срещу 43%), отколкото за Обама срещу републиканеца (47% срещу 44%, като допреди седмици МакКейн водеше с два пункта срещу афро-американеца пак според Галъп).
Изключителен фактор за победата на бъдещия президент ще се окажат работниците в Америка. Досега те гласуваха за Клинтън, като категорично отказват да го направят и за Обама.
Дали Джон МакКейн ще успее да продължи републиканската ера в Америка? На този етап е трудно да се правят категорични заключения. Със сигурност обаче сенаторът от Аризона демонстрира и днес как човек трябва да се държи с чест и достойнство по време на битка (суров урок, който той научава след пленничеството си в комунистически Виетнам). А историята е показала, че това, което един консерватор умее най-добре, е именно да дава сполучливи сражения.
Така или иначе, Сенатор Барака Обама вече спечели след като стана ясно, че в родната му Кения кръщават новородените на него, а в Уганда вече има „Булевард Обама”.
„Good evening, my fellow Americans!I ask you: what should we be looking for in our next president? Certainly, someone who is very, very, very old.”
По този начин Джон МакКейн иронизира критиците си, които прекомерно акцентират върху напредналата му възраст, показвайки им, че компроматът няма как да бъде аргумент. Тогава демократите размахват тезата, че на МакКейн хуморът наистина му е силна страна, за разлика от .... икономиката!
Персонализацията на професионалните умения (или липсата на такива) на всеки един политически кандидат е нещо, което е характерно за всяка маркетингова стратегия и PR. Така например, всички американците в навечерието на тазгодишните избори за президент вече са наясно, че ако МакКейн е невежа по икономика, то Обама си няма и на представа от военно дело.
Това, което не съобразяват болшинството американци е, че нито американската икономика ще зависи еднолично от Маккейн, нито американските военни ще разчитат на Обама. Това е така, защото за тези неща си има президентска администрация и експерти.
Джон МакКейн не е типичният консерватор. Това ясно си личи от пространствената подкрепа, която му гласуваха американците при протичане на първичните избори между кандидатите на републиканската партия. МакКейн не успя да спечели повсеместно в изконно консервативния юг. Алтернативните кандидатури на републиканците, Майк Хакъбий и Мит Ромни, изглеждаха много повече класически консерватори, но те бяха и прекалено регионални кандидатури. Традиционалисткият по дух юг гласува за тях, но универсалния сумарен вот отиде в крайна сметка за МакКейн.
Силният негативизъм след управлението на Буш постави в много дискретно положение републиканците. Буш управляваше „на едро” като типичнен консерватор, но всеки един
следващ такъв би спечелил в САЩ само от лотария, не и на избори. Затова Барак Обама щеше да е сигурен победител както срещу Майк Хакъбий, така и срещу Мит Ромни именно поради тяхната идеологична дясна ортодоксалност.
За разлика от тях, Джон МакКейн си е извоювал имидж на свободомислещ и независим политик, който дори биваше обвиняван от еталонните американски консерватори като „не един от тях”. Когато републиканските избиратели бяха попитани кой от кандидати на партията им споделя най-много техните ценности, МакКейн бе класиран чак на третото място.
В същото време, ако бе вярно това, че предизвикателствата пред американската икономика (като безработицата и високите цени) са най-важни за консервативния електорат от Огнената земя, по-логично бе те да изберат Мит Ромни, който повсеместно се приема за най-добрият икономист от конкуриращите се републиканци. С избора на сенатора от Аризона обаче американските избиратели показаха, че националната сигурност е също важен аспект от техните представи за политиката.
Ако проблеми като имиграцията, промените в здравната реформа, безработицата и високите цени са тематичния епицентър на циркулацията от идеи за американска вътрешна политика, то аспектът на сблъсъкът между МакКейн и Обама за всички не-американци има външнополитически акцент.
Американските консерватори са едни от малкото, които все още оставят място за идеализма във външнополитическия си курс. Републиканците имат навика да натоварват силно метафизически реалиите, топосите и субектите на външнополитическата световна панорама. Затова и МакКейн говори за „Лигата на демокрациите”, за САЩ като „Модел за другите”, за Русия като проводник на „имперски деспотизъм” и т.н. За разлика от Удроу Уилсъновия класически идеализъм, консервативният такъв е прагматико-реалистичен в инструментариума си. По този начин и до днес консерваторите в Америка дефинират като непосредствени външнополитически цели идеалистични императиви, които постигат по един прекалено натуралистичен начин.
Необходимостта от Джон МакКейн се детерминира от това, че САЩ трябва да завърши по един достатъчно категоричен начин всичко онова, което започна и в Афранистан, и в Ирак. Америка като световен износител на консервативни ценности и в същото време модел на западната технократична и постмодернистична цивилизация не може да си позволи паритетно разрешение на войната с ислямския радикализъм. Ако навремето САЩ бе постигнал категорична победа в конфликтите със Северна Корея и Виетнам, зловещия социалистически експеримент щеше по-бързо да изчерпа моралния и техническия си потенциал. Колко време трябва да чакаме днес, за да могат да разберат мюсюлмански теокрации като Иран, че Корана не е източник на джихад?
Затова и напълно ирелевантно прозвуча желанието на Барак Обама да преговаря с Иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. Една такава постъпка освен да легитимира всеки един автократичен лидер, независимо дали ще е в Северна Корея или Сирия, няма да спомогне с нищо за прагматичното уреждане на проблема с архаичните вождиски карикатури, тип Уго Чавес. Затова и прокламираните от МакКейн „широкоскроен интернационализъм и решителна дипломация ” са единственият възможен вариант за справяне с ядрената опасност.
Джон МакКейн има и най-адекватната визия по отношение на Путинова Русия (тъй като Путин е олицетворение на симбиозата между КГБ и икономическите интереси на олигархични кръгове). Сенаторът на Аризона ясно съзнава, че липсата на демокрация кара Русия да води агресивна политика, такава каквато тя е водила винаги – от месианският царизъм до болшевишкият интервенционизъм. Едва ли МакКейн действително ще работи за изкарването на Русия от Г-8 (както се закани преди известно време). Той обаче със сигурност ще покаже, че новата американска политика няма да толерира използването на руските природни ресурси за политически рекет. Това важи със пълна сила и по отношение на онези страни от Близкия и Средния Изток, които Русия спомага в ядрените им програми.
Има ли шанс Джон МакКейн да спечели след два мандата на другия републиканец Джордж Буш? Днес този шанс е във всички случаи по-голям отколкото преди години. Освен това вече са известни двамата основни претенденти като по този начин всеки един от тях ще може да конкретизира компанията си до максимум. Особено важен ще бъде и ефектът на едни директни дебати, каквото предложение вече прозвуча от лагера на републиканците спрямо този на Барак Обама.
Ключов въпрос за спечелването на президентското място в Белия Дом е дали Барак Обама ще успее да мотивира всички онези 18 милиона гласували за Хилари Клинтън американци да отидат до избирателните райони и заради него. Според последното проучване на Си Ен Ен, 17 % от гласувалите за нея на втория тур ще гласуват директно за МакКейн. Това не е никак учудващо, с оглед на това, че Клинтън във външнополитическия аспект, касаещ Ирак и Иран, се доближаваше повече до републиканеца, отколкото до съпартиеца си от Демократическата партия. 22 % считат, че нито един от двамата не е по-достоен от Клинтън и съответно няма да гласуват на втория тур. Цели 34 % от избирателите на Обама според последното проучване на Галъп не искат Клинтън за вицепрезидент. Това потвърждава тезата, че вследствие на борбата между двете кандидатури на демократическата партия между нейните привърженици има известна колизия. Същото проучване посочва, че Барак Обама получава доста голямо предимство при афро-американците и младите гласоподавателите във възрастовата група 18 до 29 години, докато Джон Маккейн получава най-голяма подкрепа сред по-възрастните бели избиратели, както и от испано-говорящите ( което е леко учудващо, имайки предвид крупните мерки срещу нелегалната имиграция, за които се обяви републиканецът).
Демократите като цяло са по-мотивирани да гласуват за Клинтън срещу МакКейн (49 % срещу 43%), отколкото за Обама срещу републиканеца (47% срещу 44%, като допреди седмици МакКейн водеше с два пункта срещу афро-американеца пак според Галъп).
Изключителен фактор за победата на бъдещия президент ще се окажат работниците в Америка. Досега те гласуваха за Клинтън, като категорично отказват да го направят и за Обама.
Дали Джон МакКейн ще успее да продължи републиканската ера в Америка? На този етап е трудно да се правят категорични заключения. Със сигурност обаче сенаторът от Аризона демонстрира и днес как човек трябва да се държи с чест и достойнство по време на битка (суров урок, който той научава след пленничеството си в комунистически Виетнам). А историята е показала, че това, което един консерватор умее най-добре, е именно да дава сполучливи сражения.
Така или иначе, Сенатор Барака Обама вече спечели след като стана ясно, че в родната му Кения кръщават новородените на него, а в Уганда вече има „Булевард Обама”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар