Още със самото си назначение за премиер на страната Станишев предизвика дискусия относно способността си да се справи с най-отговорния държавен пост. И ако опозицията бе длъжна да изтъква аргументи против, то не по-малко такива имаше и в самото БСП. Ако имаше нещо, в което обаче всички да са единни, то това бе, че младият Сергей, с добро образование и с изпълнителна пионерска визия, е консолидираща фигура за различните лобита в соцпаритята. Ако за младите в БСП премиерът бе логична номинация, то старите кадри от партията майка разчитаха, че лесно ще могат да канализират собствените си управленчески визии посредством него.
С благословията на Първанов и под усмотрението на софийската организация на БСП Станишев като че ли действително „изпълняваше”, отколкото да „правеше” политика. Когато дойде скандалът с Румен Овчаров, Станишев реагира колебливо, с оглед на това че бившият министър на икономиката се считаше за един от силните кадри в соцпартията, които стоят и зад собствената му политическата му фигура. За вземането на първия Руменов скалп обаче премиерът имаше стабилна подкрепа в самата си организация. Негативизмът срещу Овчаров в ръководството на социалистическата партия бе достатъчно ескалирало. Шумната Татяна Дончева е именно атрактивна опозиция в БСП, но тя реално никога не е била достатъчно силен фактор, за да защити своя партиен ортак Овчаров. Последният бе принуден да отиде в почивка, докато текат съответните разследвания. Тук идва една от основните разлики, които ни дават и ясна визия за съотношението на силата на отделните лобита в БСП. Както видяхме тези дни, на Втория Румен бе позволено сам да ръководи постсъбитията след скандала в МВР, като го оставиха и да представи доклад за изминалата дейност на олицетворяващата институция. Докато Първият Румен бе остракиран, на Втория му бе предоставен шанс да се реабилитира пред обществеността. Друг е въпросът, че прекият натиск от ЕС и наблищаващият доклад на еврокомисията не оставиха много възможности пред министър-председателя на българското правителство.
Трудно е за възприемане, че политици с тоталитарен манталитет (отглас от подобно време) като Петков доброволно ще подадат оставката си. Частичната самокритика, на която той сам се подложи в доклада си, като че ли бе всичкото, на което министърът бе готов относно неприкосновеността на поста и имиджа си. Затова и е алогично да си подадеш оставката, когато си афиширал, че носиш някаква отговорност (справка-погрешната кадрова политика на МВР), но все пак нещата в МВР вървели успеваемо. Моралът тук няма роля, ако би го имал, Вторият Румен би се оттеглил още в намесването на името си в скандала с имената на разни тъмни лица. Нещо повече, в тези дискусионни дни министъра на вътрешните работи получи и явна подкрепа от президента, който изложи позицията си пред медиите, че персонални промени не са необходими. И след това още мед и масло за Петков, заедно с когото президентът оформят и най-стабилното лоби в соцпартията. А успоредно с това настъпи и колизия между МВР и новосъздадената ДАНС, с което минисър-председателят показа, че не е окачил мантията на доверието на раменете на вътрешния министър.
Когато изглеждаше обаче, че поредният нагъл скандал в страната ще бъде туширан без последствия за отговорните лица в него, послушното пионерче с изпълнителната визия за първи път в мандата си пое инициативата в ръцете си. Да накараш Вторият Румен да си подаде оставката, означава да се опълчиш на представителите с най-силно влияние в БСП, по конюнктурни причини означава и да се конфликтираш с президента на страната. С ясното си намерение за промени в правителството и с де фактно тяхното започнато реализиране, Станишев излезе от своята анонимност. Премиерът показа, че напереното поведение и жестикулации могат да се превърнат и в действия.
Очертава се интересна вътрешно-партийна диалектива в БСП, в която младите социалисите най-вероятно ще се опитат да се еманципират спрямо БКП-БСП кадрите. Подобна аналогия може да бъде направена спрямо събитията от 90-те на миналия век, когато новият елит в соцпартията се опита да се еманципира спрямо партийната номенклатура на БКП и нейните посредници в икономиката. Това е бунтът на пионерчетата срещу комсомолците. Наградата за победителя – ръководството на вечната партия-майка. Предвид тежестта на ортодоксалните комунисти в БСП, чиято тежест се изявява в преди всичко икономическото им влияние в структурите на организацията им, това най-вероятно ще бъде постепенно еволюционна еманципация на младите кадри в соцпартията. Затова и дискредитираният Румен Петков не бе тотално низвергнат, а му бе предоставена възможност да участва в преговарящия екип на соцквотата за настъпващите промени в правителството. Няма логика един такъв ход от страна на министър-председателя, освен ако последният просто не е принуден да се съобразява със силното влияние на старите кадри от БСП.
Оставането на Румен Петков като един от факторите в БСП напълно резонно бе изненада и за чуждоезичните наблюдатели на събитията в България. Не случайно и Файнешънъл Таймс изрази учудването си от това как замесено в подобен скандал политическо лице е възможно да бъде лансираното отново като отговорен фактор в партията си. Ниската критичност на програмно-плакатния електорат на социалиситческата партия обаче позволява подобно политическо реабилитиране.
Сещате ли се обаче когато Марая Кери бе отписана от музикалната общественост като вече изчерпан изпълнител, а тя впоследствие взриви аудиторията с успеваемостта на албума й „The emancipation of Mimi”? Така и Станишев от ролята си на кукла на конци на свой ред се превърна в кукловод. А относно Румен Петков нека напомним какво е написал преди доста време един от първите представители на либералната демокрация Монтескьо: „Нека последваме примера на природата, която вместо бич е дала на хората срам; и нека най-голямата част от наказанието се състои в позора да изтърпиш този срам”.
Стига разбира се да не е прекалено цинична корелацията между един ярък представител на Просвещението и един постиндустриален министър на външните работи. Всъщност, вече бивш.
Редакцион:
Непосредствената причина да напиша това бе въодушавлението ми, когато един дълбоко ми антипатичен политик като Румен Петков, бе низвергнат от мястото си на министър на вътрешните работи. От пиедестала на времето си давам ясна сметка, че именно това въодушавление ме е накарало да кажа някоя блага дума за иначе мазнеещия ми Сергей Станишев. Днес, когато срещата в Банско е постсъбитие, едва ли можем да говорим точно за Станишева еманципация. Но като че ли в комсомолската му главица има още приготвени изненади...
Няма коментари:
Публикуване на коментар