1/5 от ВМРО.

Вятърът подритваше спокойно червено-черното знаме на ВМРО, все едно си правеше гаргара с него. Червеното на флага като че ли полемикираше с кървавата история на тази партия, в която идеалите често се оказваха взривоопасни бурета с олово, които отнемаха животи, наши и чужди. Черното обаче символизираше преди всичко безперспективното бъдеще на воеводската организация, тъй като в момента ВМРО диша назаем.
Група от около 5 момчета, плюс едно момиче, упорито стържеха нарисуваните графити по един паметник, на който иначе пишеше „Илинден. 1903. Поклон пред славната жертва на героите от Илиндеско-Преображенското въстание. От ВМРО”. Уви, простотията на българина трудно се заличава, затова и алтернативните надписи, издаващи политически и футболни пристрастия, както и хомосексуалната ориентация на някой си Пепи, конкурираха по отчетливост оригиналния мемориал. И именно тях във вчерашния кълвящ студ се опитваха да изличат младите воеводи.
Приближих се към младежите, които, видях, разполагаха с най-различни асортименти на партията – шапки, шалове и значки. Развяващото се знаме на ВМРО явно бе забито до паметната плоча от тях.
Не знам от коя сергия и за колко си го беше взел, но единият от воеводите имаше бистро син и чист поглед.
Попитах ги какво мислят за развитието на последния конгрес на ВМРО, в който, знаете, организацията на практика се разцепи на две – Княжество България и Източна Румелия, както се пошегуваха журналистите. А досегашният лидер на партията Каракачанов за първи път откакто е ръководител на ВМРО си намери сериозен опонент – пловдивския кмет Славчо Атанасов.
За мен лично този сблъсък е ясен. Ченгето от ДС срещу Бай Ганьо.
„Подкрепяме Каракачанов”, лаконично отвръщат младите воеводи на въпроса ми чия страна заемат в настоящия конфликт в партията. Възразявам им, че това е така, понеже са от софийската организация, която е напълно доминирана от лобито на Каракачанов. И допълвам, че за мен е изключителен парадокс как организация, с идеологията и съдбата на ВМРО, може да бъде председателствана от ченге на ДС.
„Никой не обича ченгесарщината”, съгласява се един от младите революционери, който се обръща към мен само за малко, отпочивайки си по този начин от търкането по паметника. „Но Каракачанов ще бъде още само 2 години начело, после ще се оттегли. Обещал ни е”, зарича се онзи.
От тях разбирам, че в новото ръководство Каракачанов е сложил предимно млади хора от софийската организация. Това е повод за радост и гордост от страна на стоящите пред мен момчета, но на мен, с моя мнителен политически акъл, веднага ми става ясно, че по този начин Каракачанов си гарантира относителен комфорт и безпроблемно съществуване като шеф.
Попитах ги дали са доволни от коалиционната политика на партията им, визирайки Яне Янев. Директно любопитствам дали са пуснали глас за РЗС на националните избори (понеже там ги надъни Каракачанов).
„Никой не може да ни накара да гласуваме за тоя. Когато всъщност разбрахме, че подписваме споразумение с РЗС, вдигнахме бунт”, пояснява единият от воеводите, със шапка и шал на ВМРО.
Понеже съм добре запознат с поданическия манталитет на българския редови политически член, питам в какво се е изразил този бунт. Отговорът е повече от символичен, но все пак е логичен, с оглед на това, че е извън влиянието на тази група идеалисти да постигнат кой знае какво с инакомислието си - „Обърнахме знамената на ВМРО и се разхождахме с тях по този начин”.
Още един тъжен отговор следва, когато ги питам колко човека им е членският състав на младежката софийска структура – „20-30 души”.
20-30 човека...
И една пета от него стоеше сега пред този паметник и упорито се опитваше да изтърже следите от простотията на българина.
„Някога сте държали револВЕРО, а днес - парцали с ВЕРО”, шегувам се аз.
„Винаги има място за револвери”, смеят се на свой ред те.
Сетих се за предишния ми разговор с Каракачанов. Тогава той ми лансираше ВМРО именно като партия с консервативна идеология. Възразих му, че манталитетът на организацията е бунтовнически, а аз дълбоко не харесвам такъв. Тогава той се засмя чистосърдечно и каза, че бунтът е останал само в сърцата на младежите от партията. Държа да подчертая, че не го каза подигравателно, напротив, дори гордо. Но продължи да настоява, че ръководената от него партия е именно консервативна.
С младите воеводи полафихме за кадровата политика на ВМРО, споменахме някои „емблематични” фигури от партията, част от които вече разчистени от Каракачанов на последния конгрес. Фигурата на Бойко Ватев специално предизвика възмущението на младежите.
Изрично се позаинтересувах как върви пропагандата на българщината в Македония, понеже когато разговарях с Каракачанов на тази тема, той се хвалеше, че раздават в Скопие и не само там някакви лозунгарски лепенки, както и едно издание с истинската история на Македония, написана на македонски.
„Ако я бяхме напечатили на български, онези инстинктивно щяха да я хвърлят в най-близкото кошче за боклук”, уточни онзи път Каракачанов.
Още тогава ми направи впечатление, че политиката на ВМРО в Македония е просто една плиткоумна провокация, въпреки че Каракачанов, действително и наистина, се забавляваше като дете, когато ми говореше за тамошните им политически подвизи.
Вчера обаче воеводите ми споделиха, че „В Македония изтичат много пари. Не се оправдават разходи. Проблемът идва и от това, че разчитаме на местни българи, върху които няма пряк и чест контрол”.
Контролът върху парите на ВМРО според мен е и логичната липса на всякакво желание у Славчо Атанасов да се отцепи и да направи друга партия. Съответно им споделям това. Те обаче се опитват да ме убедят, че във ВМРО всъщност нямало кой знае какви пари.
Трудно ми е да им повярвам, въпреки че те не ме лъжеха. Просто ми казваха това, което на тях им бяха казали. Но си спомням как Каракачанов ми беше съобщил, че само 5000 евро наем взима от първия етаж на сградата им на ул. „Пиротска”.
Тия неща обаче едва ли достигаха до младите воеводи. Те жулеха упорито и със старание историческия монумент в студеното време, докато стичащото се по ръцете им веро капеше около паметната плоча.
А вятърът продължаваше да бие неумолимо шутове по червено-черното знаме на ВМРО.


Снимка - www.dariknews.bg