Между Хобс и Лок:

Политолози нищят хомосексуализма

В синхрон с изтънчената си природа, младата политоложка New Born се нагърби с непопулярната роля на апологет на хомосексуалистите, може би виждайки в това поредната идеалистична кауза, за която си струва да се бориш. По думите й несправедливото отношение към хомосексуалистите е „част от престъпленията на омраза на база сексуалност”. „Докога обществото ще реагира агресивно срещу "цветните" хора, а ще си затваря очите за това, че спортисти и мафиоти се кандидатират за депутати?”, адресира младата дама питането си към аудиторията.
В своя отговор моя милост посочи, че никога не е подкрепял „престъпленията на омраза на база сексуалност”. „ Това, което неподкрепям, е институционализирането на природните аномалии, както евентуално ще стане, ако бъде вкарана в законодателния ни орган партия (бел. Р.- „Зелените”), подкрепяща сексуалното инакомислие”, възразих на своята опонентка. Добавих също, че приемам „цветността” на хората в рамките на благоприличния вкус.
Впоследствие именно последната ми реплика срещна възраженията на Aru, според когото благоприличния вкус е „едно голямо нищо незначещо нещо. Или още по-точно - некореспондиращо с реалността”.
В разгара на дебата посочих и своите скрупули относно организацията на гей-парадите. Последното нарекох „парадна екстериоризация на половата шизофрения”, което обаче веднага бе посрещнато от New Born като опит за терминологична дисперсия на дискутирания проблем. „По какъв начин именно подобен парад, организиран с разрешението на съответните институции, би могъл да Ви притесни?”, бях запитан на свой ред. Кореспондиращо с финото си чувството за хумор, New Born дори си позволи дидактично да ми сподели, че „човек не прихваща "цветност", ако участниците в гей-парада минат покрай него или под прозореца му”.
„Не намирате ли неформалният „парад” на наркомани и пияници за доста по-отблъскващ?”, постави нов въпрос тя.
„Порочна ви е логиката, възразих аз, тъй като по този начин вие поставяте едно зло и оправдавате наличието ново такова, на базата на първото”.
( В течение на разгарящия се дебат си позволих провокативни импликации относно „сексуалната широкоскроеност” на иначе до болка уважаваната от мен колежка New Born, вследствие на което тя излезе от дискусията, а аз в Skype бях наречен „въздух под налягане”, постовете ми „простотия”, коментарите ми бяха клалифицирани като „просташки” и финално бях измерен като „въздух под налягане, на който иначе не му пречи да има големите претенции”)
В официалната дискусия обаче бе ред да се включи и Fredman. Той на свой ред посочи редица неудобства като затварянето на улиците, които причинява организацията на гей-парадите. Неодобрение в него поражда и „експлицитното парадиране със сексуалните изкривявания”. „Иначе съм съгласен, че всеки може сам в душата и дома си да изпитва влечение към мъже, жени, животни и тн.”, заключи той.
В този момент dance4life форсира дебата, давайки му по-личностна конкретика, запитвайки New Born дали ако някой ден последната има дете-гей, би го подкрепила.
„А ти какво ще направиш на нейно място?”, възроптя Aru на свой ред. „Ще се отречеш ли от него или му кажеш „Сине, не бъди гей?”, защити джентълменски младият политолог своята по-зряла ( бел.ред - последното е евфeмизъм на „стара”) колежка. Самият Aru реши да придаде допълнителна дълбочина на дебата, уверявайки участниците в него, че там, където гейовете не могат да се разхождат свободно по улиците, то „на същото място са скрити някъде и жертвите на домашно насилие, абортиралите на 14-16 и т.н.”
Aru допълни, че така или иначе „пошлата сексуалност си върви с всичка сила”. По думите му има два варианта да се противодейства на всичко това: „Единият е да ги забраним всичките, другият е да не се правим излишно на моралисти и ксенофоби”.
„Когато не се дава публичност и важност на мероприятия (гей-паради), шанса да се получи подобна извратеност намалява драстично”, отвърна dance4life. Последният засегна и ролята на социума в подобни случаи, тъй като „ е много важна средата около теб и въобще самата обстановка, в която израстваш”. След което пък той реши да вметне никому ненужната информация, че докато е бил в САЩ, „единият ми шеф беше гей и имах колеги цветнокожи”. Всички вкупом, вярвам, си отдъхнахме, когато международникът ( единият от малкото взели участие в дебата не-политолози) уточни, че споменава последното, за да докаже собствената си толерантност при общуването с такива субекти.
Влезлият с гръм и трясък в дебата Cambodja ( „хубаво, да си пълнят дупките там”) също възрази относно релевантността на гей-парадите. Според него „парадирането с педерастията си не идва като начин да изразиш себе си, а като налагане на начин на живот”. От пиедестала на най-опитния политолог сред участниците Cambodja посочи, че гей-парадите нарушават един от принципите на либералното светоусещане още от Хобс и Лок, тъй като „ свободата им (бел-р. на хомосексуалистите) пречи на моята свобода”. После пък пак той провокира вниманието на мъжката част от аудиторията, споменавайки нещо за дъщерите леки жени...
Своя реплика към преждеговорящите отправи и neopower, посочвайки, че „сексуалността не е въпрос на избор, а е въпрос на биология и гени, тоест няма как да не искаш или искаш дете гей”. Това твърдение обаче срещна ожесточената съпротива на Fredmen, според когото „точно биологията и гените определят пола, тоест генетично и биологически определеният гей е съответно мъж или жена. Проблема е така да кажем метафизически, тоест това е болна не физически или генетично личност, а болна душа или ако щеш болен дух”. Fredmen допълни, че когато стане дума за хомосексуалистите „съдник би трябвало да е църквата или личният морал, а не лекарите или учените.”
Определяйки мнението на участниците в дебата като „злостни изцепки на фригидни колеги”, думата взе и Hermes. Той разгледа проблема в неговата евентуална футуристичност, посочвайки, „ ще се стигне и до узаконяване на хомосексуалните съжителства, а после на браковете им, а впоследствие и на правото им да осиновяват деца”. По думите му, това е логично, с оглед на опита с проблема на страни като Испания, Холандия, Белгия и др. С констатацията си, че „ вменяването на ненормалност в хомосексуалността трябва да бъде инкримирано” той придаде ударен завършек на защитената от него позиция.
Ако за болшинството участници в дебата темата за хомосексуалността бе въпрос преди всичко на теоретичен спор, то последното може би не важеше за споменатия Hermes. Основания за този си извод видях в това, че въпросният колега се опита лъстито да омилостиви и придума моя милост, обръщайки се към мен в дебата с „ О, милият”. Самият дебат пък приключи, когато аудиторията пренасочи вниманието си към особите на Къци Вапцаров и Лили Иванова.

снимка: homelessmanspeaks.com